Решение № 12843 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от О. Х., гражданин на Република Турция, срещу Решение 1554 от 11.03.2024г., постановено по адм. дело 8542/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 12179/07.08.2023г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че е налице несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли за отмяна на решението на административния съд. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение 1554 от 11.03.2024г., постановено по адм. дело 8542/2023г. е отхвърлена жалбата на О. Х. срещу Решение 12179/07.08.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ. Административният съд е установил, че жалбоподателят е напуснал Република Турция с крайна дестинация Германия. При извършена проверка 21.08.2022г. на КПП е установено, че пътува с фалшива виза, задържан е и е подал молба за международна закрила, мотивира с това, че като член на [ПП] и поради [заличен текст] му етническа принадлежност в страната му на произход бил преследван от турските власти, като са отправяни заплахи спрямо него, сина му и майка му. Установено е, че молителят е заявил, че два пъти е бил в затвора, но не по политически причини. При тези данни, първостепенният съд е достигнал до извод, че атакувания административен акт е законосъобразен, като е преценил, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ председателят на агенцията, в установената от закона писмена форма, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и съобразено с целта на ЗУБ. В мотивите на съдебното решение е възприето, че административният оран, правилно е приел молбата за неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Съдът е извел правен извод, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В обжалваното решение са изложени мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО- да съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, обуславящи предоставяне на субсидиарна закрила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е изложил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Чуждестранният гражданин търсещ закрила е посочил в интервюто си, че е напуснал Турция легално, с турски паспорт, но при опит да влезе на българска територия с фалшива полска виза е бил задържан, като крайната му цел е била Германия. Административният съд е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че е бил подложен на политическо преследване поради политическата му принадлежност към [ПП] и [заличен текст] му произход. Правилно съдът е приел за законосъобразно решението на административния орган, че посочените от чужденеца твърдения за преследване от страна на официалните власти, не са подкрепени от доказателства, като е възприел и данните от приобщената в хода на съдебното производство и приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ за обстановката в Република Турция, актуална към 12.02.2024г. Н. О. Х., нито някой член на семейството му е арестуван или осъден в държавата му по произход по политически обвинения, не е имал проблеми и заради етническа или религиозна принадлежност. Обосновано в хода и на административното, и на съдебното производство, е съобразен факта, че О. Х. съзнателно се е снабдил с фалшива виза и е взел решение с нея да достигне до крайната си дестинация Република Германия. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот, който с тази цел е желаел да стигне до страна с по-висок стандарт на живот Германия, но е бил заловен при нелегалното преминаване през България. По тези съображения, настоящият състав намира за правилни изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Административният съд е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че не е налице страх от преследване основано на раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Правилно е тълкуван и приложен и чл. 9 от ЗУБ, относно който е изведено обосновано заключение, че не са установени условията за предоставяне на хуманитарен статут, защото твърдението на вътрешен конфликт в Република Турция, създаващ опасност за живота и здравето на лицето не е доказано. В тази връзка АССГ подробно е обсъдил и решението на СЕС от 17.09.2009г. по дело С-465/07 и дефиницията за въоръжен конфликт , въз основа на които извел извод, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за настоящото касационно производство на жалбоподателя не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение