Решение № 2810 от 16.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Асланова, чрез пълномощник адв. Д. Ангелова, против решение 869 от 29.06.2022 г. по адм. дело 2444/2021г. на Административен съд - Бургас. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх. 02-020-6500/9798 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, в която е отказано финансово подпомагане по подмярка 13.2/НР2 в размер на 482.59 лв., мярка СЕПП в размер на 1149.87 лв., мярка 12/Натура 2000 в размер на 1512.13 лв., мярка СПП в размер на 58.98 лв., мярка СПК в размер на 5.78 лв., схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 461.89 лева. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на такова по съществото на спора, с което се отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие в молба чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх. 02-020-6500/9798 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, в която е отказано финансово подпомагане по подмярка 13.2/НР2 в размер на 482.59 лв., мярка СЕПП в размер на 1149.87 лв., мярка 12/Натура 2000 в размер на 1512.13 лв., мярка СПП в размер на 58.98 лв., мярка СПК в размер на 5.78 лв., схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 461.89 лева. За да се произнесе по спора, АС - Бургас е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК за съдържание на акта, който съдържа конкретни фактически и правни основания. Спазени са съществените административнопроизводствени правила, като актът е издаден при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. От представените по делото доказателства, съдът е приел, че А. Асланова е подала общо заявление за подпомагане от 07.05.2019 г., с което е заявила подпомагане за кампания 2019г. площи по схема за единно плащане на площ (СЕПП) - общо 36.47ха, площи по Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) - 8.56 ха, площи по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 36.47ха, площи по подмярка 13.2/Н Р2 - други 28.46 ха, площи по схема за обвързано подпомагане за-протеинови култури (СПК)-1.88ха, площи по Мярка 12/ Натура 2000 -28.2ха. Общо заявените за подпомагане парцели са тридесет и седем в землищата на [населено място] и [населено място], индивидуализирани в заявлението като номер, местоположение, площ, съответно схема/мярка, по която са заявени за подпомагане. В доклад за проверка на площи от 12.11.2019г. е посочено, че заявените от Асланова площи са били обект на проверка за допустимост на място, извършена в периода 02.04.2019г. - 05.04.2019г. по постъпил сигнал в писмо с per. 808000-163/27.03.2019г. на комисар В. Демирев - директор на Регионална Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението- Сливен до изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Сигналът е относно възникнали 15 значителни пожара в земеделски земи в периода 10.02.2019г. до 25.03.2019г. в землищата на [населено място], [населено място], град. Котел, [населено място] и [населено място]. В доклада е посочено, че резултатите от проверката са отразени в ИСАК, съгласно указания за генериране на парцели към заявки тип ДПП-2019 - частични ПнМ за отразяване на опожарени площи, като недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал.2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площи. От доклада е установено, че недопустимите за подпомагане - опожарени площи са 3.29 ха както следва: 0,67 ха от парцел 17436-10-13-1 с декларирана площ 0.67ха, 0.64 ха от парцел 17436-10-14-1 е декларирана площ 1.86ха и 1.98 ха от парцел 17436-10-15-1 с декларирана площ 1.98 ха. В хода на производството е приета съдебно-техническата експертиза, с която е констатирано, че в хода на извършена проверка на място в периода 02.04.2019г. - 05.04.2019г. от административния орган са били установени като недопустими за подпомагане част от площите на три от парцелите, заявени за подпомагане от Асланова, които е представило в таблица както следва: 0.67 ха от парцел с 17436-10-13-1, със заявена площ 0.67 ха, 0.64 ха от парцел с 17436-10-14-1 със заявена площ 1.86 и цялата заявена площ на парцел 17436 -10-15-1 в размер на 1.98 ха. Вещото лице е посочило, че тези площи в размер общо на 3.29 ха от посочените парцели представляват площи недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал.2, т.3 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за площ - опожарени площи. Вещото лице е потвърдило, че проверката на място е била извършена по сигнал, писмо с рег. 808000- 163/27.03.2019г. на комисар В. Демирев - директор на Регионална Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението- Сливен до изпълнителния директор на ДФЗ за възникнали 15 пожара в периода 10.02.2019г. до 25.03.2019г. в землищата на [населено място], [населено място], град. Котел, [населено място] и [населено място]. Според вещото лице към момента на заявяване на парцелите - 07.05.2019г., площите са били опожарени, според писмото на Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - Сливен, като това се е случило в периода от 10.02.2019г. до 25.03.2019г. Вещото лице е потвърдило, че тези парцели са били включени в допустимия слой и е пояснило, че е основало констатациите си на протокола за резултатите от проверката място, към който няма приложен снимков материал, от който да е видно, че са били опожарени, а това е било описано като текст в протокола. В приетото по делото допълнително заключение, вещото лице отново е посочило, че недопустимостта на площите за подпомагане е установена с извършване: на проверка на място на описаните в Таблица 1 от основното заключение земеделски парцели. При тези фактически установявания, съдът е приел за безспорно, че се касае за намаляване на декларираната площ с площите, попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане , одобрен от МЗХ за кампания 2019 г. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не са посочени конкретните фактически основания - причините за издаване на отказа за финансово подпомагане, обективиран в писмото, като е извел окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая по делото не е спорно, че Асланова е заявила за подпомагане за кампания 2019 земеделски парцели с композитен номер 17436-13-1, 17436-10-14-1 и 17436-10-15-1 в землището на [населено място], общ. Котел с декларирана култура код 315000, т.е. като площ - ливади за косене (постоянни пасища) - чл.8 от Наредбата. Извършена е проверка на място по повод писмо 808000-163 екз. 1/27.03.2019г. на МВР, Главна дирекция Безопасност и защита на населението, Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - Сливен, съдържащо данни за възникнали в периода 02.04.2019 г. - 05.04.2019г. 15 значителни пожари в земеделски земи - пасища и ливади, в частност в землището на [населено място], м. Сарахана/Сахана, където се намират и процесните парцели. Съставен е доклад за проверка, обективиращ данни за опожарени площи, определени от административния орган като недопустими за подпомагане, съгласно чл.10, ал.2, т. З от Наредба 2 от 26.03.2018г. Правилно административния съд е приел, че опожаряването на процесните площи е основание за определянето им като недопустими, извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019г., поради което основателно е позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2, според която временно неподходящи за подпомагане са земеделските земи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени и в този смисъл материалният закон е приложен правилно. Обосновано съдът е извел извод, че Асланова не е следвало да ги заявява за подпомагане и е следвало да ги оттегли от заявлението си до първи декември 2019г., за да не й бъдат налагани допълнителни санкции. От събраните доказателства по делото данни за такова оттегляне липсват. В чл.63, §1 от Регламент 1306/2013г. е предвидено, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане, съгласно член 21 от Регламент (ВС) 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В случая, с оглед установената недопустимост на заявените за подпомагане площи, правилно е отказано подпомагане в посочените стойности. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторката следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 /сто/ лева, който размер е определен съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение