Решение № 13519 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2010 г.

Решение № 13519 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП "Пристанище Варна" и Началника на Митница Варна, подадена чрез гл. юрк. Л. Дашева, срещу Решение № 27 от 11.02.2010 г. по адм. д. № 41/2009 г. на Варненския окръжен съд, АО, II състав, с което е отменено Решение на Началника на МП "Пристанище Варна" към ЕАД № 2005/4-1323/2006 г., постановено на 13.03.2006 г., потвърдено с решение № Т-47-204 от 06.07.2006 г. на зам. началника на Митница Варна, с което по ЕАД № 2005/4-1323/2006 г. е определена митническа стойност на 18 300 кг. зелено кафе на зърна в размер на 990 щ. д. и са определени като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на дължимите митни сборове и други държавни вземания по същата ЕАД, включително и за ДДС в размер на 541 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно не се е позовал на доказателства, които са представени от него. По делото са събрани достатъчно доказателства, които да доказват плащане на по-висока цена. По подробни съображения в посочения смисъл моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу обжалваното решение на началника на МП "Пристанище Варна". Ответникът - "Томилимпекс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 8865 от 03.07.2009 г. по адм. дело № 4978/2009 г. ВАС, I отделение е отменил решение № 74/04.02.2009 г. по адм. дело № 1756/2006 г. на Варненския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Като мотиви са посочени представени пред касационната инстанция нови писмени доказателства от значение за решаване на делото и целящи установяването на твърденията на касаторите, поддържани и пред първата инстанция, че декларираната облагаема митническа стойност е занижена /писмо рег. № 4404/234/03.02.2009 г. на Агенция "Митници" относно получени резултати в отговор на поредна молба за сътрудничество до Швейцарската митническа администрация и приложен отговор № 68.0.74500.000534.07/27.01.2009 г. и таблица, изготвена от фирмата доставчик за плащането на сумите по вноса по банков път и осчетоводяването им/. За да постанови обжалваното сега решение, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗМ и същата следва да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ. Установено е, че в случая договорната стойност съвпада с декларираната, поради което не е налице "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ. След като декларираната цена съответства на посочената договорна стойност, подкрепя се от инвойс фактурата и от останалите доказателства и те не са оспорени, липсват доказателства да е платена различна /по-висока|/ цена, поради което според съда не е следвало да се преминава към реда по чл. 36 от ЗМ, тъй като същата може да се определи по реда на чл. 35 от ЗМ. Окръжният съд е приел, че представените писма и фактури от швейцарските митнически власти, не са били налични към момента на производството по определяне на митническата стойност на стоките предмет на процесния внос, т. е. проверката е била извършена след издаване на обжалваното решение. Наред с това представените нови доказателства пред окръжния съд не водят до извода за приложение на разпоредбата на чл. 36 от ЗМ. От водената кореспонденция между Агенция "Митници" и Швейцарската митническа администрация съдът е установил, че процесните фактури са били изплатени от жалбоподателя на неговия контрагент и не са налице други задължения между страните. Окръжният съд е приел, че представените с отговора на швейцарските митници фактури и договори не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите не съставляват частни документи по смисъла на чл. 144 ГПК (отм.), тъй като фактурите не са подписани от купувач, поради което не могат да ангажират отговорността на "Томилимпекс" ЕООД по отношение на изявленията направени в тях. Посочено е също така, че събраните в хода на проверката доказателства и представени от швейцарските митнически власти следва да бъдат обсъдени ведно с останалия доказателствен материал, но тези доказателства според съда нямат удостоверителна сила на официални документи, макар да представляват такива, тъй като фактите, които отразяват не са резултат от удостоверителни действия на "запитван орган" по смисъла на чл. 1, б. "Г" от Споразумението от 1997 г., като по този начин не се придава удостоверителна сила на изявленията, извършени при първоначалната проверка. Според съда налице е и втората предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 35 от ЗМ, а именно реално плащане на цената, тъй като от приложените доказателства, включително и тези от извършената втора и трета проверка от страна на швейцарските митнически власти, е видно, че жалбоподателят е заплатил изцяло сумите по фактурите и няма неразплатени суми за 2006 г. Съобразно изложеното, ОС-Врана е обосновал извода, че в случая е налице реалност на плащането на внесеното в България кафе при вноса на 18 300 кг., при цена от 740 щ. д., както е било декларирано, като не е доказано от административния орган заплащане на различна от декларираната цена. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. Неправилен е изводът на съда, че представените с отговора на швейцарските митници фактури и договори не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите не съставляват частни документи по смисъла на чл. 144 ГПК (отм.), тъй като фактурите не са подписани от купувач, поради което не могат да ангажират отговорността на "Томилимпекс" ЕООД по отношение на изявленията направени в тях. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 8, т. 1 от Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област с Швейцария /OJ L169/27.06.1997 г./ към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците, запитваният орган предава резултатите от извършените разследвания на запитващия орган под формата на документи, заверени копия от документи, доклади или под друга форма. Съгласно чл. 11, т. 3 от протокола получената информация и разгледана документация по реда на същия могат да се ползват като доказателствен материал пред съдилищата. Видно от резултатите на първата проверка, извършена по линия на посоченото международно сътрудничество са представени доказателствата, сочещи на занижена митническа стойност. При третата проверка е представена и таблица на действително заплатени суми в по-голям от декларирания размер. В писмото, към което е приложена таблицата изрично е записано, че данните в нея са предоставени от швейцарското дружество и това удостоверяване е направено от орган на швейцарската митническа администрация по специалния процесуален ред на посоченото Споразумение. Отделно от това, дори да се приеме, че не е доказано плащането на суми по-високи от декларираната митническа стойност, доказано е, че такива суми подлежат на плащане, тъй като с третия отговор категорично е посочено, че приложените при вноса фактури не носят подпис на лице от ръководния персонал на швейцарското дружество. Основният аргумент на жалбоподателя, че представените при първата проверка фактури и договори не носят подпис на негов представител не държи сметка, че такъв подпис липсва и в приложената при вноса от него самия фактура. Установено е с отговора на третото запитване, че за действителната цена има извършени две плащания по банков път, а част от сумата е платена от жалбоподателя на неговия контрагент чрез местен агент в България. От изложеното следва, че правилен се явява крайният извод на съда, че в случая не са налице предпоставките за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗМ и същата следва да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ, като се вземе предвид реално платената стойност на стоката, съобразно данните съдържащи се в документите получени от швейцарските митнически власти и при съобразяване с изложените по-горе съображения относно доказателствената им стойност, както и установената практика на ВАС. Принципът, въведен от митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в България стоки е този, заложен в разпоредбата на чл. 35 от ЗМ и това е договорната стойност, която е реално платена или е подлежаща на плащане с корекциите по чл. 38 от ЗМ, т. е. включваща и разходите предвидени по закона. Когато митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ, тогава определянето й става по реда на чл. 36 от ЗМ, при последователното прилагане на методите определени в т. 1-4 на ал. 2. Аналогични са правилата за определяне на митническата стойност и съгласно глава III на Регламент (ЕО) 2913/1992. Основанието, заради което е приложена разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ е, че митническата стойност по процесния внос е многократно занижена спрямо митническата стойност по осъществени в приблизително същия период вносове на идентична стока - зелено кафе на зърна, индонезийска робуста. Следва обаче да се има предвид, че обстоятелството, че за идентични стоки е обявена по-висока цена, не обуславя директно определянето на нова стойност по реда на чл. 36 от ЗМ, а е само мотив да се предприемат действия или по реда на чл. 102 ППЗМ или по реда на чл. 84 и чл. 84а от ЗМ. Във всички случаи обаче, митническата стойност може да бъде определена по реда на чл. 36 от ЗМ само когато е невъзможно да се определи действителната митническа стойност по чл. 35 от ЗМ - т. е. изобщо няма данни за договорената или подлежащата на плащане стойност, или по арг. чл. 84, ал. 3 от ЗМ се установи, че посочената декларираната при вноса стойност не е действително договорената или платената, при корекциите по чл. 38 от ЗМ. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжният съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - I А отделение,