Решение № 7027 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 743/2010 г.

Решение № 7027 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 743/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Николов Ангелов от гр. Свиленград, срещу решение № 89 от 3.11.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 3567/2009 г., с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу заповед № 1393 от 6.04.2009 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалноправни разпоредби на МВР и нарушение на съдебнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Главна дирекция "Гранична полиция", МВР, чрез процесуалния си представител юрк. Савова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивира заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Георги Николов Ангелов против заповед № 1393 от 6.04.2009 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Съдът е приел, че заповедта е постановена в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същата е издадена при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР и в съответствие с материалния закон. Изложил е мотиви, че с цитираната като правно основание норма, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР или във ведомствата по чл. 69 КСО. Установено е по делото, че жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията чл. 69 от КСО, а след като има изискващия се стаж по чл. 69 КСО - 2/3 от 25 години общ осигурителен стаж, е налице предвидената в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание. По тези доводи, съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимата материално-правна разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители в МВР, придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители от МВР. Фактическият състав на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР включва единствено наличието на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и издаването на заповед от органа по назначаването, със съдържание, предписано в нормата на чл. 269 от ППЗМВР. В разглеждания случай, видно от приложената справка за осигурителен стаж към 28.02.2009 г. жалбоподателят е имал общ осигурителен стаж от 26 години, 06 месеца и 25 дни, от които 09 години, 04 месеца и 19 дни в системата на МВР. Предвид на това началника на РГС - Елхово е изготвил предложение рег. № 2803 от 5.03.2009 г. до Директора на ГД "ГП" - МВР за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР овластява органа по назначаване едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на осигурителен стаж, какъвто е конкретния случай. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от органа по чл. 246, т. 2 от ЗМВР - директора на ГД "ГП" - МВР и има съдържанието, предписано от чл. 269 от ППЗМВР. Възражението на жалбоподателя, че времето от 2 г., 0 мес. и 08 дни, през което е отбивал наборна военна служба не следва да се признава за осигурителен стаж по чл. 69 КСО и поради това не са налице материално-правните предпоставки за 25 години общ осигурителен стаж, е неоснователно. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) "Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс", поради това времето през което жалбоподателя е бил на наборна военна служба, освен че се признава за трудов стаж, се признава и за осигурителен такъв по смисъла на чл. 69 КСО. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал допускането на доказателства относно броя на служителите, за които са изпълнени предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, но по отношение на които не е издадена заповед за прекратяване на служебното им правоотношение. Това факт няма отношение към законосъобразността на процесната заповед, от една страна, и от друга - органът по назначението издава заповедта в рамките на своята оперативна самостоятелност при преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право. С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороците релевирани с касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,