Решение № 4488 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5218/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 398 от 24.03.2023 г., постановено по административно дело 76/2023 г. от Административен съд Варна в частта му, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. изх. 01-2600/6984/05.12.2022 г. в частта му, с която са наложени санкции за бъдещ период на Агро плод 85 ЕООД по СП (основна) в размер на 25 188,20 лв. и по СП (други) в размер на 9 408,05 лв.(сумата, посочена в акта е 9408,55 лв.), връща преписката на органа за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените указания. Оставя без разглеждане жалбата на Агро плод 85 ЕООД в останалата част. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на УП в обжалваната му част бъде отменено, като му бъдат присъдени и направените в производството деловодни разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК. Алтернативно прави възражение за прекомерност на поискания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба Агро плод 85 ЕООД чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, предвидената от закона отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. От съдържанието на административния акта се установява, че в същия не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, при което обоснован и законосъобразен е изводът на АС Варна, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, както правилно сочи съда освен, че е довело до нарушаване правото на защита на земеделския производител в административното производство, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че макар съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към акта да могат да бъдат изложени допълнително в отделен акт от органа, тази хипотеза в случая не е налице. Това е така тъй като се каса за писмено становище на административния орган, изразено по повод постъпилата в съда жалба срещу процесното УП, а не за съпроводително писмо по изпращане на жалбата и преписката на по-горния административен орган. Същото е изготвено по повод постъпила в АС жалба и не представлява излагане на мотиви към конкретен административен акт. От цитираното ТР следва извода, че е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт, чрез въвеждане на фактически и правни основания-такива, каквито не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Правилно АС Варна намира, че в процесното УП не са изложени фактически и правни основания относно наложените санкции. В таблица 1 са посочени исканите суми, намаления редукции оторизирана сума, но липсва посочване на конкретни площи, които засягат тези намаления на заявените суми , фактическите данни довели до приложение на тези намаления, както и методът на тяхното изчисляване. Настоящия съдебен състав споделя извода на съда, че за мотиви не могат да бъдат приети разясненията за съдържанието на отделните колони, поместени под таблица 1 в УП, тъй като същите изброяват възможни хипотези за намаление, включително, такива, за които изрично е посочено от органа, че не са приложени, при което не може да бъде установено еднозначно коя от възможните хипотези е приел за налична органът. Правилно административния съд сочи, че в оспорения административен акт липсват фактически констатации, въз основа на които да се прецени съответстват ли на някоя от посочените хипотези. Неизяснено остава и кое от посочените правни основания за определяне на намаления е приложено по отношение на всяка от заявените схеми и мерки, съответно кое е и основанието за налагане на санкциите. Липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се установи начинът на определяне на наложените санкции по СП (основна) и СП (други). Административния орган дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане, съответно за налагане на санкции, като наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, както и гаранция за възможност за извършване на съдебна проверка на процесното уведомително писмо. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение