Решение № 1517 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2009 г.

Решение № 1517 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на процесуален представител на кмета на Община Враца, срещу Решение № 14 от 15.07.2009 г. постановено по адм. дело № 227/2009 г. от АС - Враца. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност вследствие нарушаване на материалния закон и процесуалния, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - ЕТ "ЛЮБО-М-ЛЮБОМИР ТОДОРОВ" гр. Враца, представлявано от Любомир Михайлов Тодоров от гр. Враца в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил изцяло заповед № 507/16.04.2009 г. на Кмета на Община Враца, с която на ЕТ "ЛЮБО-М-ЛЮБОМИР ТОДОРОВ" гр. Враца, представлявано от Любомир Михайлов Тодоров от гр. Враца е наредено в 14-дневен срок от получаването й да освободи общински имот, представляващ павилион "Гъбката", находящ се в гр. Враца, пл. "Христо Ботев", тъй като се ползва без правно основание и е разпоредено принудително изпълнение със съдействието на органите на полицията при липса на доброволно изпълнение в срока. За да постанови този резултат е прието, че издаденият административен акт противоречи на материалноправни разпоредби - чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, като е прието, че имота се владее без правно основание. По делото е установено, че между страните има сключен договор за наем, чийто срок не е изтекъл, независимо че административния орган е приел, че имота се владее без основание, тъй като договора за наем е бил сключен в противоречие с действалите към момента на сключването му разпоредби на ЗОбС и наредба на Общински съвет-Враца, касаеща реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Следователно към момента на издаване на заповедта между страните е имало действащ договор за наем на павилиона, чието освобождаване е разпоредено. При наличие на наемни отношения не би могло да се пристъпи към осъществяване на производството по чл. 65 от ЗОбС за изземване на имота. При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на фактическите и материални предпоставки за издаването й, поради което е незаконосъобразна. Това е така, тъй като липсва изрична заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, което по силата на валиден (доколкото надлежно не е установено противното) договор за наем, а без изрична заповед на компетентния административен орган за прекратяване на наемното правоотношение заповедта за изземване на имота - частна общинска собственост се явява лишена от фактическо и правно основание. За да защити правото на собственост на общината законодателят е предвидил административноправен способ - този по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - за изземване със заповед на кмета на общината на общински имот, който се владее или държи без правно основание. В случая обаче процесният имот се държи на правно основание, както правилно е констатирал и решаващия съд и това е договора за наем. Правилно съдът е приел, че липсата на основание за ползване по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка, какъвто не е настоящият случай. Веднъж възникнало наемното правоотношение следва да бъде прекратено с мотивиран нарочен акт - заповед издадена от компетентния административен орган, каквото е изискването на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и то само ако са налице визираните в ал. 1 на текста изчерпателно изброени от законодателя условия. Тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и едва след влизането й в сила и след отказ за доброволно изпълнение може да се пристъпи към принудително изземване на имота по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Развитите от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради издаването й в нарушение на материалния закон са правилни и се възприемат от настоящата касационна инстанция. Направените понастоящем възражения, преповтарят направените пред първата инстанция и понастоящем се преценяват като неоснователни. Съдът ги е обсъдил подборно в мотивите си, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им. Ето защо решението на съда, като правилно, валидно и допустимо ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,