Решение № 11371 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН, Дирекцията/ и на Т. Василева и И. Арбалиев против решение 858/13.02.2023 г., постановено по адм. д. 8926/2019 г. на Административен съд София-град. С решението Дирекцията е осъдена да заплати на Т. Василева и И. Арбалиев, сумата от 10 000 лв. общо /в качеството им на наследници на Р. Арбалиева - ищца, починала в хода на производството пред първата инстанция/ и на Т. Василева сумата от 10 000 лв. Сумите представляват обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди по повод смъртта на общия им наследодател Д. Арбалиев, настъпила, докато той е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Исковете са отхвърлен до пълния им предявен размер от общо 300 000 лв. Касаторите Т. Василева и И. Арбалиев обжалват решението в частта, в която исковете им са отхвърлени и са осъдени да заплатят на ответника разноски с оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички обстоятелства, свързани с претърпените неимуществени вреди, както и тяхното значение. Считат, че определеният размер е несправедлив, а съдебното решение - незаконосъобразно и неправилно. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да им се присъди разликата от 10 000 до 40 000 лв. като претендирано обезщетение, ведно със законната лихва. В останалата част за отхвърления размер от 40000лв. до 150000лв. за Т. Василева и от 40000лв. до 150000лв. за Т. Василева и И. Арбалиев не обжалват решението на АССГ. Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, вкл. по отношение на присъдените разноски, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че ищците не са доказали реално претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от състава на административния орган. Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като бъдат отхвърлени предявените искове изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба на ГДИН за основателна, а тази на Т. Василева и И. Арбалиев за неоснователна, защото не е доказано по безспорен начин произходът на вредите, причинно-следствената връзка и незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Т. Василева и И. Арбалиев е неоснователна, а тази на ГДИН - основателна. С обжалваното решение Главна дирекция Изпълнение на наказанията, София е осъдена да заплати на Т. Василева и И. Арбалиев като наследници на Р. Арбалиева, починала в хода на производството пред първата съдебна инстанция сумата от 10 000 лв. /по 5000лв. за всяко от лицата/ и на Т. Василева сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди по повод смъртта на техния наследодател Д. Арбалиев, настъпила, докато той е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Пред административния съд е претендирано, че вредите са настъпили от незаконосъобразно бездействие на служителите от състава на ГДИН, изразяващо се в неполагането на адекватни грижи по отношение на лишения от свобода. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от общо 300 000 лв. Исковата претенция е частично уважена при отчитане на обективно съществуващите обстоятелства като възраст и здравословно състояние на починалия, семейни отношения на починалия с близките му, причини за настъпване на смъртта и др., като за определяне на размера на обезщетението АССГ се е позовал на ППВС 4/23.12.1968 г. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания), назначени са три експертизи съдебно психологична експертиза, комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебно почеркова експертиза. При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че макар бездействието на служителите, от състава на ГДИН, изразяващо се в неизвършването на адекватно лечение, да е единствената причина за смъртта на Д. Арбалиев, то също е в пряка причинна връзка, наред с останалите причини. Отчел е, че Арбалиев още при постъпването си в системата на затворите е бил болен, след прекаран инсулт. Болестите, от които е страдал, вкл. състояние на деменция, постепенно са прогресирали. Освен това, правните възможности по прекъсване на изпълнението на наказанието не са били изчерпани, като такива не са предприемани от страна на близките му. Неимуществените вреди, обаче, според съда са били доказани и на основание чл.52 от ЗЗД съдът е определил размера на обезщетението в размер на общо 20 000 лв., като до пълния размер от общо 300 000 лв. е отхвърлил исковете. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Д. Арбалиев е бил задържан в изпълнение на европейска заповед за арест в Република Кипър и е предаден на българските власти за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от три години. Преди задържането си Арбалиев е преживял инсулт. При постъпването си в мястото за лишаване от свобода /МЛС/ е бил в добро общо състояние видно от медицинско свидетелство от 08.12.2023 г. На лицето е бил извършен медицински преглед, противно на твърдяното от касаторите Т. Василева и И. Арбалиев в отговора на касационната жалба, че липсва преглед и записване на здравословното състояние на починалия. На 13.12.2017 г. пък е изготвено заключение от психиатрично изследване, от което се установява, че Арбалиев при проведеното интервю не е демонстрирал психопатологични проблеми и се е чувствал в добро здраве. Видно от комплексната съдебномедицинска експертиза, срещу която не е възразено от никоя от страните и от останалите документи по делото, Арбалиев е постъпил в затворническото общежитие /ЗО/ Казичене на 21.12.2017 г., като е бил приет с диагноза мозъчен инсулт и артериална хипертония, като многократно е посещавал медицински кабинет. Установено е, че е дезориентиран за време, място, самоличност и е бил емоционално нестабилен. Назначен му е социален асистент от ЗО Казичене, който да следи за приема на медикаменти и за здравословното му състояние. В последствие Арбалиев е бил настанен в психиатрично отделение в СБАЛЛС-Ловеч на 12.01.2018 по препоръка от медицинска справка от 05.01.2018 г., за което е подписал информирано съгласие от 03.01.2018 г. Чрез почеркова експертиза е констатирано, че подписът е действително негов. Издадена е Заповед Л-94/3 за прeвеждане за лечение в психиатричното отделение на затвора в Ловеч на 09.01.2018 г. От отделението е изписан в добро общо здраве с диагноза разстройство в адаптацията; състояние след прекаран мозъчен инсулт и препоръка за консултация с невролог. Изписан е от болничното заведение на 30.01.2018 г. и е върнат в затвора в гр. София за доизтърпяване на наложеното му наказание. На 10.01.2018 г. е постъпила молба от пълномощник на Д. Арбалиев адв. М. Тодорова, осъденият да бъде настанен в подходящо медицинско заведение, за да бъде лекуван. По повод на молбата в Софийска градска прокуратура на 07.03.2018 г. от ГДИН е постъпило становище с мнение, да не се прилага чл.447 т.3 от НПК, предвид че осъденият вече един път се е отклонил от изпълнението на наказанието, поради което е трябвало, да бъде екстрадиран от Република Кипър. В становището на ЛКК обаче е отразено, че молбата за прекъсване следва да бъде уважена. Въпреки това администрацията на Затвора в гр. София е дала отрицателно мнение, което е довело до отказа на Софийска градска прокуратура с постановление от 12.03.2018 г. да прекъсне изпълнението на наказанието. Няма данни обаче този отказ да е бил обжалван. Не са предприети мерки, да се използват наличните правни средства, за да се прекъсне изтърпяването на наказанието, поради това не може да бъде вменено като отговорност на ответника. Вредоносен акт би могъл да бъде постановлението от 07.03.2018 г., което обаче не е обжалвано, въпреки че е указано пред кого и в какъв срок може да се възрази. В следващите месеци състоянието на л.св. Арбалиев е продължавало да се влошава. Видно от документацията по делото, той често е посещавал медицинския кабинет в затвора общо 12 пъти и за него са полагани грижи. Изписана му е поддържаща терапия, която е обичайна и адекватна при поставените диагнози, видно от комплексната съдебно медицинска експертиза. Бил е извеждан и за консултация с невролог във външно лечебно заведение. През месец юли 2018 г. отново е приведен за лечение този път в СБАЛ на лишени от свобода, където се лекува за втори път. Дехоспитализиран е на 20.07.2018 г. с препоръка да се диспансеризира от лекаря на затвора. На 10.11.2018 г. е докладвано, че при извършване на вечерна проверка, лицето Д. Арбалиев е бил заварен във видимо неадекватно състояние и трудно подвижен. Бил е настанен във вътрешното отделение на СБАЛЛС за преглед и лечение. На 13.11.2018 г. е отбелязано, че болният е приет с диагноза деменция и е оставен под наблюдение. По данни от делото се установява, че на 12.11.2018 г. в 23:16 ч. е постъпил по спешност във ВМА с конвулсивни припадъци. Направени са му изследвания, приложено е лечение, но въпреки усилията на лекарите, Арбалиев е починал на 26.11.2018 г. Съдът е обсъдил всички събрани гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е установил, че е налице бездействие от страна на административния орган, което обаче бездействие не е единствената причина за смъртта на Д. Арбалиев, поради което е уважил исковата претенция частично. Решението е неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищците по делото не са се справили с възложената им от закона доказателствена тежест. От събраните по делото доказателства се установява, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация, тъй като многократно са предприемани действия, които са били реални и адекватни. От постъпване на лицето в ЗО до неговата смърт са полагани усилия и грижи, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По делото са представени доказателства, че на Д. Арбалиев са извършвани периодични медицински прегледи, извършвано е лечение според диагнозата му, давани са му необходимите медикаменти и е посещавал съответните специалисти. Не е доказано бездействие от страна на служителите от състава на административния орган, отговарящ за изпълнение на наказанията наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове чл.3 ал.3 от ЗИНЗС. ГДИН е само изпълнител, като актът, който в случая има значение е постановлението на прокурора от 12.03.2018 г., което не е било обжалвано от лицето. Поради липса на причинно-следствена връзка между настъпилите за ищците по първоначално предявения иск неимуществени вреди и твърдяното от тях бездействие на длъжностните лица от състава на ГДИН, исковата претенция на Т. Василева и И. Арбалиев следва да бъде отхвърлена изцяло. При този изход на спора на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ГДИН следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева за всяка една от съдебните инстанции. Ищците, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, следва да заплатят по сметка на АССГ и направените от страна на съда разноски в първоинстанционното производство в размер на 1400лв. за изслушаните по делото и заплатени от бюджета на съда експертизи. На ГДИН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанция в размер на 200 лв. общо. Водим от горното, Върховният административен съд - Трето отделение,