Решение № 10915 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2009 г.

Решение № 10915 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Началникът на РДНСК Враца е обжалвал решението от 13.02.2009 г. по адм. д. № 430/08 г. на Врачанския административен съд, с което е отменена негова заповед от 1.09.2008 г. за премахването на жилищна сграда като незаконна поради противоречието й с ПУП и някои строителни правила и норми. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответникът "КОЛОР-ИТИ" ЕООД оспорва касационната жалба, общината не е взела становище по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.I. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо общината. Надлежни страни по оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. Общината в случая не е имала нито едно от тези качества, поради което не е била процесуално легитимирана да участва в делото. Решението спрямо нея следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 АПК. II. Касационната жалба срещу останалата, допустима част на решението, е неоснователна. 1. Установено е, че строежът е извършен в съответствие с влезли в сила инвестиционен проект и разрешение за строеж. 2. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ), ето защо с влизането им в сила то се счита за установено, и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентният контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с подробния устройствен план. Такава преценка той може да направи, по жалба или служебно (чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ), само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред. 3. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана, т. е. инкорпорираните там интереси. Решението, следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или на подборния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им. а. Когато несъответствието би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност на разрешението, правните му последици следва да бъдат зачетени и строежът не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обратното би означавало, освен другото, при съществуването на два противоречащи си по въпроса за съответствието между инвестиционния проект и плана административни акта - разрешението за строеж и заповедта на началника на РДНСК за спиране или премахване на строежа, поне единият от които е незаконосъобразен, инвеститорът, доверил се на разрешението, да не може да търси обезщетение за вреди. Искът му би бил винаги недопустим, тъй като строителното разрешение е окончателно неотменяемо - чл. 204, ал. 1 АПК вр. чл. 156 ЗУТ. б. Напротив, строеж, макар и съответстващ на строително разрешение, е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешението с плана е дотолкова тежко, че последиците му са правно нетърпими (разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване, или в чужд имот - публична собственост напр.), т. е. когато разрешението е нищожно поради противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността на разрешението може да бъде разкрита безсрочно, и то от началника на РДНСК (арг. чл. 149, ал. 5 АПК вр. чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 213 ЗУТ), който е компетентният и да спре или премахне строежа. Искът за обезщетяване на вредите от нищожното строително разрешение в тези случаи е допустим - чл. 204, ал. 3 АПК, но за да бъде изключена възможността за различно решение на въпроса за нищожността в него, тя трябва да бъде обявена от началника на РДНСК или с влязла в сила заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ преди заповедта за спиране или премахване на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, или най-късно заедно с последната. 4. В случая инвокираните от касатора несъответствия от + 0.64 м между разрешените височини на две от секциите на сградата и пределната височина от 10 м по действалия към момента на издаване на строителните книжа план и между разрешения Кинт = 3 при предвидения по план Кинт = 1.5 не са основания за нищожност на разрешението за строеж, тъй като е установено, че са в рамките на показателите, предвидени за зоната. Не са такива основания и частично нарушените изискуеми са по ЗУТ отстояния между разрешените линии на застрояване и регулационните линии, както и твърдяното, но неконкретизирано несъответствие на разрешените стълбища с изискванията по чл. 99 от Наредба № 7/03 г. МРРБ. 5. Законосъобразно при това положение съдът е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ разрешение, изключващо възможността за премахването на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Следва решението в допустимата си част да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК. Воден от горното Върховният административен съд