Решение № 15141 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5788/2009 г.

Решение № 15141 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5788/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Соня Сребринова Маркова и Мария Сребринова Начева, чрез пълномощника им адв. Иван Минков, срещу решение № 50 от 05 февруари 2009 година, постановено по адм. д. № 653/2008 година по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-6/02 юни 2008 година на началника на РДНСК - гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците РДНСК - гр. Пазарджик и ДНСК - София, чрез процесуалния си представител юрк. Беатриса Шалдупова, намират касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници - Румен Димитров Дачев, Рангел Христов Чавдаров, Георги Николов Стойков, Христо Лазаров Георгиев, Георги Стойчев Грозданов и Марин Василев Рачев, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик Соня Сребринова Маркова и Мария Сребринова Начева са обжалвали заповед № ДК-10-6/02 юни 2008 година на началника на РДНСК - гр. Пазарджик, с която е отменено разрешение за строеж № 432/21 август 2007 година, издадено от главния архитект на община Пазарджик за строеж "Гаражи" в УПИ Х-4735, кв. 376 по плана на гр. Пазарджик с възложители Соня Маркова и Мария Начева. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. След като по повод подадената касационна жалба служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено спрямо ДНСК - София. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Оспореният административен акт е издаден от РДНСК - гр. Силистра. Участието на ДНСК - София е обусловено от обстоятелството, че издалия административния акт орган не е юридическо лице, поради което - съгласно чл. 215, ал. 4, изр. второ от ЗУТ, следва да се призове и юридическото лице, от чието име се издава акта. Този извод е неправилен. Действително, според Устройствения правилник на ДНСК, регионалните дирекции за национален строителен контрол не са юридически лица. На тези дирекции обаче са предоставени от юридическото лице - ДНСК - София, специални правомощия да издават административни актове по устройството на територията. Поради това като ответници по делата, заведени срещу така постановените актове следва да участват регионалните дирекции, а не ДНСК - София. С оглед горното решението спрямо ДНСК - София ще следва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено. В останалата му, допустима част, решението е правилно. От данните по делото е установено, че с отмененото разрешение за строеж № 432/21 август 2007 година, издадено от главния архитект на община Пазарджик , е разрешено на Соня Маркова и Мария Начева строителство на гаражи в УПИ Х-4735, кв. 376 по плана на гр. Пазарджик. Установено е също така, че процесните гаражи следва да бъдат разположени върху плочата, под която се намират изградените на сутеренно ниво подземни гаражи. Собствениците в етажната собственост не са давали декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите за издаването на разрешението за строеж. При тези данни изводите както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, относно допуснато нарушение на чл. 182, ал. 2 от ЗУТ, са законосъобразни. Цитираната разпоредба предвижда че надстрояването на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване със собственика на УПИ в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. В случая към датата на издаването на разрешението за строеж всички конституирани като заинтересувани страни физически лица са били собственици в етажната собственост, но нито един от тях не е давал съгласието си за разрешеното надстрояване. Възражението на касаторките, че издаденото разрешение за строеж е стабилен административен акт и не може да бъде отменено, е неоснователно. Издаденото разрешение за строеж е следвало да бъде съобщено на всички съсобственици в етажната собственост, което не е било направено. След като този акт не е бил съобщен на всички заинтересувани лица, то той не е влязъл в сила и може да бъде отменен от компетентния за това орган - в случая началникът на РДНСК - гр. Пазарджик. Изложените в тази връзка съображения на административния съд се споделят напълно и от касационната инстанция. Неоснователно е и възражението, че след извършването на строежа не може да бъде отменено разрешението за строеж. Неотменимостта на строителното разрешение е свързана - предвид разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ, с влизането му в сила, а не с извършването на разрешеното строителство. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,