Решение № 7999 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2016 г.

Решение № 7999 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. М. от гр. П. против решение № 874/28.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2453/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 161400029/26.03.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с решение № 582/16.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. Подадената жалба е с идентично съдържание с подадена от Л. П. М. пред Административен съд-П. срещу РА. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробни писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 447818.63 лева с прилежаща лихва в размер на 57651.60 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не са налице основания за признаване на правото на данъчен кредит, поради недоказана реалност на доставките. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, в т. ч. приетата ССЕ и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че по отношение на спорните фактури, издадени от "Тедар груп" ООД, "Керани" ЕООД и "Джи ди ай груп" ЕООД, "ИТ Консултс" ЕООД, ЕТ "П. И.", "Б. логистик груп" ЕООД, "Скания транс авто" ЕООД и "Петрол" АД, не са осъществени реални доставки на стоки и услуги, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Решението е правилно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Относно спорните фактурите, издадени от издадени от "Тедар груп" ООД, "Керани" ЕООД и "Джи ди ай груп" ЕООД, "ИТ Консултс" ЕООД, ЕТ "П. И.", "Б. логистик груп" ЕООД, "Скания транс авто" ЕООД и "Петрол" АД нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени придружаващи ги документи. В случая не е установено по категоричен начин правото на фактическо разпореждане по смисъла чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 на фактурираните стоки. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, издадени от "Тедар груп" ООД, "Керани" ЕООД и "Джи ди ай груп" ЕООД, "ИТ Консултс" ЕООД, ЕТ "П. И.", "Б. логистик груп" ЕООД, "Скания транс авто" ЕООД и "Петрол" АД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски: При този изхода на спора на ответника по касация следва де се присъдят разноски съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 7584 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,