Решение № 15531 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2009 г.

ВАСII отделение16.12.2009 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

Отменя Решение от 30.04.2009 г. постановено по адм. дело № 337/2008 г. по описа на Административен съд - Монтана, IV състав и вместо него постановява: Обявява за нищожно Нареждане на началника на РДНСК - Монтана, оформено в Писмо изх. № 51-00-327/04.04.2007 г., с който на Петър Василев Робов, от гр. София, се нарежда на 20.04.2007 г. от 10.00 часа да осигури достъп и представи строителни книжа на строеж "Гараж", находящ се в УПИ V-3587, кв. 188 по плана на гр. Лом. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15531 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Петър Василев Робов, от гр. София, против Решение от 30.04.2009 г. постановено по адм. дело № 337/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против писмо изх. № 51-00-327/04.04.2007 г. на началника на РДНСК - Монтана, като неоснователна. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Началника на РДНСК - Монтана, чрез юрисконсулт Грозданов, представя писмени бележки, с които оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: Благойка Софрониева Томова, Николай Руманов Трифонов и Богдана Михайлова Котева, редовно призвани не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на касационният жалбоподател Петър Робов, против Писмо изх. № 51-00-327/04.04.2007 г. на началника на РДНСК - Монтана, като неоснователна. Приел е, че писмото, като издадено на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 221, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с него се създават задължения за адресата и като такъв е издаден от компетентен административен орган - началника на РДНСК - Монтана. Компетентността на последния е по силата на специалния закон, тъй като началниците на РДНСК са органи на ДНСК, със съответен териториален обхват, поради което разполагат с правомощието да възлагат задължения по чл. 221, ал. 5 от ЗУТ, без наличието на упълномощаване от началника на ДНСК - София. Поради това, съдът е приел, че оспореният административен акт не е нищожен. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Оспореният административен акт - писмено нареждане от 04.04.2007 г. на Началника на РДНСК - Монтана, е издадено на основание чл. 221, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, предвижда задължение за собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигурят достъп до тях, по нареждане (заповед) на началника на ДНСК, за извършване на посочените в правната норма работи, свързани с устройство на територията. Същата не предвижда възможност за делегация на тези правомощия от началника на ДНСК, в полза на началниците на РДНСК. Следователно изводът на решаващия съд, че началниците на РДНСК, в т. ч. и началника на РДНСК - Монтана, разполагат с материална компетентност по закон, да издават нареждания за достъп до недвижими имоти, без да е необходимо делегация от началника на ДНСК, е незаконосъобразен. Оттук и незаконосъобразност на извода му за липса на нищожност на оспорения акт. При отсъствие на предвидена в закона делегация за упражняване на това правомощие на началника на ДНСК от началниците на РДНСК, изводът е, че началникът на РДНСК - Монтана не е разполагал с правото да издава акт, с такова съдържание, а издаденият такъв по отношение на касатора Петър Робов, се явява нищожен, поради липса на компетентност по материя. Това прави оспорената заповед нищожна, което неправилно не е констатирано от съда. Поради това обжалваното решение, като неправилно следва да се отмени изцяло, тъй като нищожността на отделни части от заповедта, прави нищожна цялата заповед. След отмяна на решението и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на писмо изх. № 51-00327/04.04.2007 г. на началника на РДНСК - Монтана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1