Решение № 6653 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12359/2010 г.

Решение № 6653 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12359/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "ИМН - Нунчо Калев" моли да бъде отменено решение № 891/18.06.2010 г. по адм. д. № 510/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 160801477/26.1.2009 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за довнасяне 43 291,58 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 160801477/26.1.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за довнасяне 43 291,58 лв с лихви след коригиране на финансовия резултат с приходите по запис на заповед, равностойни на 30 000 евро, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година по СС-18-Приходи, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. На същото основание е коригиран финансовия резултат с приходите на касатора от продажбата на печатарски машини, равностойни на 70 000 евро по договор от 30.11.2007 г. В производството пред съда не са изложени доводи за неправилност на РА в частта за корекция на финансовия резултат с приходите от продажбата на машините. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразно определени задължения на касатора по ЗДДФЛ. По делото е представена декларация на касатора от 30.11.2007 г., че действителната цена на машините по договора от същата дата е 70 000 евро, представляваща обратно писмо, доказващо симулация на договора от 30.11.2007 г. относно цената на машините. Представени са платежни нареждания, осчетоводени от купувача за плащане на действителната цена на машините. Относно плащането на допълнителната сума от 30 000 евро посочена в декларацията като остатъчна стойност по продажбата е издаден запис на заповед от купувача на Нунчо Калев за изплащане на сумата в 6 месечен срок на предявяване. Видно от записа на заповед, върху него има отбелязвания от Калев на 18.04.2008 г., че е получил 25 000 евро и от 29.05.2008 г., че е получил цялата сума по записа на заповед. Вещото лице е дало заключение, че в счетоводството на купувача на тези дати са осчетоводени РКО от същите дати за изплатени на Калев 48 895,75 лв. и 9779,15 лв., като в РКО е посочено основание - сумите са изплатени на Калев, за да ги предаде на ЕТ "ИМН-Нунчо Калев". Предвид отбелязванията за получена цялата сума по записа на заповед, подписани от Калев, обосновано са преценени от съда като доказателство, че сумата по записа на заповед е платена на Калев и представлява приход, който е следвало по СС-18-Приходи да бъде признат, когато е прехвърлена собствеността върху машините по договора. По раздел II т. 4 от договора от 30.11.2007 г. продавачът е длъжен да предаде вещите едновременно със заплащането на цената. Видно от приложената вносна бележка от 30.11.2007 г. купувачът е внесъл по сметка на Нунчо Калев 120 000 лв. по сделка. Страните не спорят, че машините са предадени на купувача, с което е преминала собствеността върху тях в неговия патримониум. Ордерите нямат подписи за получател, издадени са на ЕТ "ИМН-Нунчо Калев" чрез управителя на купувача, но цитираните по-горе отбелязвания от Калев, че е получил сумите по записа на заповед правилно са възприети от съда като доказателство за получаване на приходи. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на касатора, че сумите са получени в качеството му на физическо лице, а не като търговец, предвид идентичността на патримониума на физическото лице и на регистрирания от него едноличен търговец. Правилно съдът е приел, че страна по договора е едноличния търговец, плащанията са извършени по договора и представляват приход за едноличния търговец. Законосъобразен е изводът на съда, че с обжалвания пред него РА задълженията на касатора са определени съобразно изискванията на закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,