Решение № 466 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3320/2007 г.

Решение № 466 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3320/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Ц." А. срещу решение № 19 от 1.03.2007 г. на В. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в. гр. д. № 932 от 2006 г. В ЧАСТТА МУ, с което е оставено в сила решение № 509 от 15.10.2003 г. по гр. д. № 980 от 2001 г. на В. районен съд за отхвърляне като неоснователни на предявените от касатора срещу "В." Е. и "К." А. искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване съществуването на продажбено правоотношение по договор от 10.11.1999 г. и приемо-предавателен протокол от 2.12.1999 г. и за признаване за установено по отношение на ответниците, че касаторът "Ц." А. е собственик на следните движими вещи: модулна газостанция, ведно с прилежащото й оборудване - газ колонка тип LPGK 220, фабричен № 14, газ колонка тим LPGK 220, фабричен № 16, заедно с тръбна апаратура, помпен агрегат "З" 4/4, електронна система с фискална памет ЕСФП 4/4 и пълначно устройство с комплект накрайници, всичките обособени в Г. стопанство на газостанцията, предмет на изпълнение по изп. д. № 168 от 2001 г. на съдия-изпълнител при РС - В., I район. В жалбата се твърди, че решението на В. окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Неправилно било прието от съда, че тъй като подписалият за продавач договора от 10.11.1999 г. нямал представителна власт да представлява продавача по този договор и тъй като продавачът не е потвърдил договора, този договор бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Този извод бил неправилен, тъй като не държал сметка за разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването. А узнаването на търговеца "К." А. за сключването на договора за продажба от 10.11.1999 г. се доказвало от представения приемо-предавателен протокол от 2.12.1999 г., който не бил обсъден от съда. Неправилно било и становището на съда, че процесните движими вещи не били предмет на апортната вноска на Ц. А. Ф., така както изисква чл. 72 от ТЗ, което представлявало погрешно интерпретиране на доказателствата по делото. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата "К." А., който оспорва жалбата и моли решението на В. окръжен съд да бъде оставено в сила. Ответникът "В." Е. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна (ищец по делото), преди изтичане на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу акт на съда, който съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да остави в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за установяване съществуването на продажбено правоотношение и за признаване правото на собственост на ищеца върху горепосочените движими вещи, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба на тези вещи от 10.11.1999 г. е нищожен, тъй като е сключен за продавача "К." А. от лице без представителна власт (дружеството се представлявало от С. К., а договорът за продажба не бил подписан от това лице) и тъй като до приключване на делото не е настъпило потвърждаване на този договор от представляващия дружеството. Приел е също така, че не е бил извършен апорт на процесните движими вещи в капитала на ищцовото дружество "Ц." А., тъй като в устава на дружеството и в решението № 84 от 28.02.2001 г. по ф. д. № 21 от 2001 г. на В. окръжен съд за регистриране на това дружество движимите вещи не били конкретно описани по вид и стойност. Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието от въззивният съд, че между ответниците "К." А. и "В." Е. не е съществувало продажбено правоотношение по договор за покупко-продажба от 10.11.1999 г., тъй като този договор е нищожен като подписан за продавач от лице, което не е имало представителна власт да представлява "К." А. и тъй като не е бил потвърден от представляващия това дружество до приключване на делото пред въззивната инстанция. С влязло в сила на 2.08.2002 г. решение № 873 от 3.11.2000 г. по гр. д. № 1* от 2000 г. на В. районен съд "В." Е. е осъден да предаде на "К." А. движимите вещи, предмет на договора за покупко- продажба от 10.11.1999 г. За да постанови това решение, съдът е приел за неоснователно възражението на "В." Е., че той е собственик на тези движими вещи по силата на договор за покупко-продажба от 10.11.1999 г., тъй като този договор бил нищожен като сключен от лице без представителна власт. Ищецът по настоящото дело "Ц." А. претендира, че е собственик на процесните движими вещи като частен правоприемник на "В." Е. (по силата на апортна вноска при образуването на "Ц." А., регистрирано с решение от 28.02.2001 г. по ф. д. № 21 от 2001 г.). Тъй като апортът е извършен в течение на производството по гр. д. № 1* от 2000 г. на В. РС, на основание чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.) и чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) решението по гр. д. № 1* от 2000 г. съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя "Ц." АД. Ето защо, съдът по настоящото дело няма право да пререшава решения с влязлото в сила решение по гр. д. № 1* от 2000 г. на В. РС спор за действителността на договора за покупко-продажба от 10.11.1999 г., а е длъжен да зачете това решение- тоест, длъжен е да приеме, че договорът от 10.11.1999 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД като сключен от лице без представителна власт. Независимо от горното, доводът на касатора за неправилност на обжалваното въззивно решение (поради това, че договорът за покупко-продажба от 10.11.1999 г. неправилно бил приет за нищожен, без да се вземе предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според която сключеният без представителна власт договор от името на търговец се счита за потвърден от него, ако търговецът не се противопостави на договора веднага след узнаването) не следва да се разглежда от настоящата инстанция на ВКС, тъй като с този довод касаторът въвежда едно ново фактическо твърдение (за потвърждаване на търговска сделка чрез непротивопоставянето от страна на търговеца веднага след узнаването й), което фактическо твърдение се прави за пръв път пред ВКС, а това поради характера на касационната дейност като проверяваща, а не по съществото на спора, е недопустимо. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на приемо-предавателен протокол от 2.12.1999 г. На стр. 3 от решението си въззивният съд е обсъдил този приемо-предавателен протокол. Действително, въззивният съд не е изложил мотиви дали този приемо-предавателен протокол доказва узнаването на представляващия "К." А. за договора за продажба от 10.11.1999 г. Това обаче не представлява процесуално нарушение на съда по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), тъй като пред този съд, а и пред първоинстанционния съд, жалбоподателят "Ц." А. въобще не е твърдял, че договорът от 10.11.1999 г. е действителен поради потвърждаването му по реда на чл. 301 от ТЗ - чрез непротивопоставянето от страна на търговеца веднага след узнаването. Както бе изложено по-горе, това твърдение е направено за пръв път едва в касационната жалба на "Ц." АД. Неоснователен е и касационния довод за неправилност на решението на въззивния съд по иска за собственост, тъй като този съд неправилно бил приел, че процесните движими вещи не били апортирани в ищцовото дружество "Ц." АД. След като е безспорно установено, че праводателят на касатора "В." Е. не е придобил правото на собственост върху процесните движими вещи по силата на договора от 10.11.1999 г., без значение за основателността на иска за собственост върху тези движими вещи е обстоятелството, дали "В." Е. или негов правоприемник е апортирал в капитала на "Ц." А. процесните движими и вещи или не. Гореизложеното налага извод за правилност на решението на В. окръжен съд, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. Разноски пред ВКС не се претендират от ответниците по жалбата, поради което и не следва да им се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия