Решение № 8266 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2018 г.

Решение № 8266 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Костадинова, срещу решение № 1223 от 26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1048/2018 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ), с което по жалба на Т. Д. Б. ЛНЧ **********, гражданин на Р. И. е отменена негова заповед № 5364з-66/10.01.2018 г. и е постановено незабавно освобождаване на чуждия гражданин от Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) - С. при дирекция "Миграция" - МВР. Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи, поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Т. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отменил заповед рег. № 5364з-66/10.01.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закон за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) е постановено принудително настаняване на чужденеца Т. Д. Б. в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - МВР до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) по ЗЧРБ, но за не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № ОЧ - 6829/18.10.2013 г. на директора на дирекция "Миграция" на Т. Д. Б. гражданин на Ирак е наложена ПАМ на осн. 41, т. 1 ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата на Р. Б.", за която няма данни да е била оспорена. Издадена е и заповед рег. № ОЧ -6830/18.10.2013 г. на началник ГПУ Е., на осн. чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ за принудително настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. С решение № ВР-38/12.08.2016 г. на началник отдел "Производство за международна закрила - военна рампа" по повод молба за статут с рег. № 8425/20.112013 г. е разрешено на жалбоподателя съгласно негова молба от 06.07.2016 г. да бъде настанен на избрания от него адрес в гр. С., ж. к "Надежда 5" бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Въз основа на изготвено предложение рег. № 5364р-557/10.01.2018 г., утвърдено от директора на дирекция "Миграция"- МВР за издаване на заповед за принудително настаняване в СДВНЧ, в което е посочено наличието на опасност от укриване, без изложени подробни мотиви в тази насока и на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е издадена и процесната заповед. С приемо - предавателен протокол рег. № 536400-598/10.01.2018 г. жалбоподателят е настанен в СДВНЧ. При така установената фактическа обстановка и въз основа на представените по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ ("принудително отвеждане до границата") чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Изложил е доводи, че заповедта е издадена въз основа на предложението, в което е посочено, че съществува опасност чужденецът да се укрие, като не са посочени мотиви и факти, относими към предвидените основания за първоначално задържане за изпълнение на решение за извеждане - "опасност лицето да се укрие" или "засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса на извеждането". При анализ на относимите към казуса материалноправни разпоредби и събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че не се доказва с обективни свои действия или поведение жалбоподателят да отказва да съдейства на компетентните органи във връзка с получаване на необходимите документи за принудителното му връщане, нито са представени данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът е приел, че издаването на заповед за принудително настаняване, без да са налице законовите предпоставки е нарушение на принципа на пропорционалност. В заключение е направил е извод за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. За да бъде обаче законосъобразна заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в СДВНЧ " е необходимо не само да е налице исканата от закона цел, но да са налице и исканите от закона материалноправни предпоставки. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Р. Б.. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за незаконосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Приел е, че не са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. Лицето не е с неустановена самоличност и няма доказателства за възникнала опасност същото да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта. Чуждият гражданин е посочил настоящ адрес в гр. С., ж. к "Надежда 5" бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., като е ангажирал и доказателства относно собствеността и ползването на посоченото жилище. Както правилно е приел първоинстанционният съд, предвид представените по делото доказателства не се установява с обективни свои действия или поведение чуждият гражданин да отказва съдействие на компетентните органи във връзка с получаването на необходимите документи за принудително връщане и ли да е налице опасност да се укрие. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В тази връзка органът не е изложил никакви конкретни съображения - нито в заповедта, нито в приобщеното към мотивите на акта предложение. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на които е извел мотивирани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за налагане на оспорената ПАМ. Като е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства и е съобразил относимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение