Решение № 4257 от 20.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Елит Лозанова ЕООД, чрез адв. В. Иванова, срещу Решение 5839/14.10.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 5824/2022г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на район Красно село , Столична община /СО/ да се произнесе по заявление вх. РКС22-ТД26-416/18.05.2022г. Претендира неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за присъждане на направените разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.Иванова, чрез която поддържа жалбата Ответникът се представлява от зам.кмета на район Красно село , Столична община и от юриск.Овчаров, който взема становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима и неоснователна на посочените в нея касационни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, при служебната проверка за допустимост на оспореното решение, констатира, че то е недопустимо касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. С заявление вх. РКС22-ТД26-416/18.05.2022г., е поискано от кмета на район Красно село ,СО, да одобри схема за поставяне на съоръжения към съществуващ търговски обект. Схемата за поставяне на преместваем обект, респективно отказът да се одобри такава схема /изричен или мълчалив/, не подлежи на съдебен контрол, защото няма белезите на индивидуален административен акт по чл.214, т.1-3 от ЗУТ, както и не представлява такъв по смисъла на чл. 21 от АПК. Този акт е елемент, част от процедурата по издаване на крайния административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗУТ, като на обжалване подлежи разрешението за поставяне или отказа да се издаде такова разрешение. Схемата, респективно отказът за одобряване на такава, в производството по чл.56, ал.2 от ЗУТ, като междинен акт не подлежи на обжалване, съгласно правилото на чл.21, ал.5 от АПК. Отказът за одобряване на схема не е индивидуален административен акт, с него не създават права или задължения на оспорващия, нито пък се засягат негови права или законни интереси. Когато предмет на оспорване е само отказ за одобряване на схема, но не и отказ за издаване на разрешение за поставяне, съдът следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, поради недопустимост на жалбата. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС. Освен горното, следва да се отбележи, че дори отказът да се одобри схема за поставяне на съоръжения към съществуващ търговски обект, да подлежеше на самостоятелно оспорване, то жалбата срещу оспореният пред административния съд мълчалив отказ на кмета на район Красно село ,СО да я одобри, би била недопустима на друго основание. Както правилно е установил в мотивите си съдът, компетентен да се произнесе по това заявление, на осн. чл. 28б, ал. 1 и ал. 4 от Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейсност на територията на Столична община, приета с Решение 4 на СОС по Протокол 36 от 13.01.2005г. с последващи изменения и допълнения, е главния архитект на Столична община, а не кмета на района. Непроизнасянето на некомпетентен орган по искане за издаване на административен акт не формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, и оспорването срещу такъв е недопустимо. В такъв случай административния съд следва да остави без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на некомпетентен орган и да прекрати производството по делото, а не да отхвърля жалбата срещу същия. Процесното съдебно решение е постановено при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 1 от АПК за допустимостта на първоинстанционното производство и като такова следва да бъде обезсилено, а делото прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора, жалбоподателят в касацията, той и жалбоподател в първоинстанционното производство, следва да бъде осъден да заплати на Столична община, район Красно село ,своевременно претендираните и направени разноски пред двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК по 100 /сто / лева за всяка от инстанциите или общо в размер на 200 /двеста/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение