Решение № 5590 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2014 г.

Решение № 5590 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14274/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив против решение № 1818 от 04.08.2014 г. по адм. дело № 1532 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което са отменени дадените на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози Пловдив, задължителни предписания по т. 4 от протокол за извършена проверка с изх. № 1169 от 13.05.2014 г. на контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 404, ал. 1, т. 1 и 8 във вр. с чл. 262, ал. 1 от Кодекса на труда като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив са задължителните предписания, дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с т. 4 от протокол за извършена проверка с изх. № 1169 от 13.05.2014 г., с които на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози - Пловдив, в качеството му на работодател е предписано да изплати положения извънреден труд от Иван Илиев Бойчев на длъжност "инструктор превози" в размер на 26 часа за последния отчетен период и от Павлина Желязкова Балкова на длъжност "кондуктор" в размер на 40 часа, с увеличение, уговорено между тях и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време - основание: разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ (посочването на алинея 4, каквато не съществува, вместо ал. 1, се приема за техническа грешка). С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените задължителни предписания, след като обосновано е приел, че са издадени в нарушение на административнопроизводственото правило за предварително изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Изводите на съда произтичат от анализа на представените доказателства, при който е установено, че контролните органи не са установили с точност обстоятелствата във връзка с положения от работниците труд, ползваните от тях отпуски през периода м. януари - м. март 2013 г. и съответно - продължителността на положения извънреден труд. Дадено е предписание за изплащане на извънреден труд вместо за начисляване на сумите във ведомостите за заплати съгласно чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, поради което съдът е приел, че с приложените принудителни административни мерки се разрешават възникнали между страните по трудовите правоотношения гражданскоправни спорове по изплащане на трудови възнаграждения. Решението е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) овластява контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В разглеждания случай не е установено принципно нарушение на трудовото законодателство и на задължението на работодателя да начислява и изплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Констатациите на контролния орган засягат двама конкретни работника, като са направени изчисления за установяване на продължителността на положения от тях извънреден труд и е предписано изплащане на възнаграждения по указания начин в оспорената точка 4. Фактическите констатации относно продължителността на положения от работниците извънреден труд (26 часа от Иван Илиев Бойчев и 40 часа от Павлина Желязкова Бялкова) са оспорени от работодателя, който е възразил срещу заключението с доводи, че контролният орган не е съобразил ползваните отпуски за временна неработоспособност. Според изчисленията на работодателя Иван Илиев Бойчев е положил един час извънреден труд, а Павлина Желязкова Бялкова не е положила извънреден труд. Съгласно съдебната практика контролните органи на инспекцията по труда могат да дават общи предписания къв работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и за начисляването им съгласно чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 от КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 от КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки. Като е отменил като незаконосъобразни оспорените предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,