Решение № 2323 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2015 г.

Решение № 2323 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, представлявано от юрк. Симеон Големански като пълномощник на председателя на УС на дружеството С. М. А., срещу решение № 812 от 8.05.2015 г., постановено по адм. дело № 879/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-16852/12.03.2014 г., издадено от началника на Митнически пункт "Пристанище Бургас център" за определяне на нова митническа стойност за стока "мазут" с тарифен код 2710197100, оформена под режим "допускане за свободно обращение с едновременно поставяне под режим "отложено плащане на акциз" на стоки със специфично предназначение" с ЕАД № 14BG001007Н0005242/20140207/2014 0312, представена от касатора, като е определен размер на ДДС 928 742,60 лв. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и се претендират разноски за касационната инстанция. Ответникът - началникът на Митнически пункт "Пристанище Бургас център", в писмено становище излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. По делото няма спор по фактите. С ЕАД № 14BG001007Н0005242/20140207 е оформен режим "допускане за свободно обращение" едновременно с режим "отложено плащане на акциз" на стоки за специфично предназначение - мазут, с получател -"Лукойл Нефтохим Бургас" АД по издадена фактура от 14.02.2014 г. и дебитно известие от 20.02.2014 г. на доставчика "Литаско" - Швейцария. При извършено замерване на внесената стока с Генерален акт № 12 и Акт известие № 12/1 от 8.02.2014 г. е установено, че действително разтовареното количество мазут е 4 371 087 кг (вакуум), т. е. с 38 913 кг по-малко от количеството, обявено в ЕАД и по коносамент. Поради това от страна на дружеството е извършено деклариране на нова, по-ниска цена на стоката (в кл. 42 на ЕАД), съответстваща на измереното количество, респ. нова митническа стойност в размер на 4 602 737,78 лв. и спрямо нея друг размер на дължимите държавни вземания - ДДС на стойност 920 547,56 лв. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на началника на МП "Пристанище Бургас Център" това деклариране не е зачетено, а е определена нова митническа стойност на внесената стока в размер на 4 643 713,02 лв. и спрямо нея друг размер на публичното вземане за ДДС в размер на 928 742,60 лв. Органът се е позовал на стойността по издадената от доставчика фактура, която е по-висока и представлява договорена и реално платена цена на стоката, като съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 тази цена служи за определяне на митническата стойност. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 30 ППЗМ, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Обосновал е извод, че при издаване на оспорения акт административният орган правилно е определил митническата стойност съобразно разпоредбата на чл. 29 § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г., респ. чл. 35 ЗМ и законосъобразно е определил дължимия ДДС на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС. Относно разпоредбата на чл. 145 § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г., е приел, че е неприложима в настоящия случай, тъй като не е установено наличие на някоя от предвидените с нея хипотези. Съдът е изложил съображения, че съгласно договора за доставка база за фактуриране е натовареното количество в метрични тонове по коносамент, а също че е предвидена процедура по рекламации във връзка с качеството и количеството на стоката при разтоварването й, която не е използвана от жалбоподателя. За да обоснове извод за неприложимост на чл. 145, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. относно твърдяната частична загуба на стоката, се е позовал на заключението на съдебно-химическата експертиза. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Основателно е касационното оплакване, че съдът е приложил изолирано нормата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и неправилно е приел за неприложима за случая тази на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обращение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Също така се прилага пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. По същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по основното правило на чл. 29, § 1 от Кодекса като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, принципно неправилно първоинстанционият съд е приел, че доказателства за такава загуба не са налице, съответно посочената разпоредба от Регламента за прилагане е неприложима за случая. Посоченото тълкуване на разпоредбата от Регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с Генерален акт № 12 и Акт известие № 12/1 от 8.02.2014 г., подписани от митнически служител. В случая при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обращение. Заключението по допуснатата съдебно - химическа експертиза не опровергава установената разлика в количеството на стоката при товаренето и при разтоварването й. Вещото лице прави констатации за евентуални фактори и причини, които могат да повлияят на разликата в количеството натоварена и разтоварена стока, а не дава заключение на какво се дължи тя в конкретния случай. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС, за корекции на което е липсвало основание при така установените факти по случая. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС и лихви е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Доводите на ответника по касационната жалба, а и тези в мотивите на първоинстанционния съдебен акт за липса на последваща корекция на платената фактурирана цена и за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка засягат вътрешните отношения между тях, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. Предвид изложеното, съдебното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен оспореният митнически акт. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените разноски в общ размер на 1875 лв., от които 75 лв. - заплатени държавни такси, 200 лв. - внесен депозит за вещо лице и 1600 лв. - юрисконсултско възнаграждение (по 800 лв. за всяка съдебна инстанция). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,