Решение № 3766 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2013 г.

Решение № 3766 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6784 от 11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 7153/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15-ти състав, е отменил по жалба на "Кания"-АД, представлявано от изп. директор Антон Минев, акт за регистрация по ЗДДС № 2204212000005124/27.03.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1322/04.06.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"/сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/-гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Кания"-АД срещу оспорения акт за регистрация по ЗДДС. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Кания"-АД взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на "Кания"-АД, представлявано от изп. директор Антон Минев, акт за регистрация по ЗДДС № 2204212000005124/27.03.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1322/04.06.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София. Описана е фактическата обстановка по подаването на искане за регистрация по ЗДДС и фактическите основания на органа по приходите за извършване на регистрация при условията на чл. 132 от ЗДДС. В тази връзка съдът е възпроизвел обстоятелствата по регистрацията на заявителя за регистрация "Кания"-АД, в това число обстоятелствата по придобиване на процесния недвижим имот от съдружника Антон Минев. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните - налице ли е пълно съвпадение на качествата физическо лице и едноличен търговец, извършеният апорт в акционерното дружеството от съдружника Антон Минев дали е сторен в качеството му на физическо лице или на едноличен търговец и с оглед на това налице ли са условия за регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 132 от същия закон. За да отговори на поставените въпроси съдът е дал поотделно тълкуване на разпоредбите на чл. 10 и чл. 132 от ЗДДС, на понятието "едноличен търговец"и неговата правосубектност, като са възпроизведено и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 2/2001 г. на Върховния касационен съд, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че апортът на придобият по дарение имот от Антон Минев е извършен от него в качеството му на физическо лице, тъй като имотът не е включен в патримониума на регистрирания от него едноличен търговец "Мина - Антон Минев". Изложени са мотиви, че изразеното от приходната администрация разбиране, че при регистрирането на едноличен търговец не възниква нов, различен от физическото лице правен субект, противоречи на закона и на неговата цел - чл. 15, чл. 614, ал. 2, т. 1 и 2 от ТЗ. Посочено е още, че от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС данъчно задължените лица по ЗДДС извършват независима икономическа дейност редовно по занятие срещу възнаграждение, по която логика апортът е изключен от механизма на ДДС - чл. 10 от ЗДДС, защото лице, което го извършва, не получава цена за своя имот, а дялове и акции в новосъздаденото дружество. Маркирано е и обстоятелството, че по делото липсват данни въпросният недвижим имот да е част от търговското предприятие на едноличния търговец, като ответникът не е изпълнил задължението си да докаже това обстоятелство, а от там и че са налице условия за регистрация по чл. 132 от ЗДДС, на което основание е издаден оспорения акта за регистрация. На база на изложеното е прието, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че едноличният търговец няма отделна правосубектност, и предвид на концепцията, че при регистриране на предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, правилно е прието от приходната администрация, че е налице основание за регистрация по чл. 132 от ЗДДС и като е приел друго, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена от административния съд. Извършена е регистрация на АД"Кания", като при създаването му от страна на съдружника Антон Минчев Минев е извършен апорт на негов личен недвижим имот, придобит по дарения през 1997 г. Не е спорно и обстоятелството, че към момента на регистрация на дружеството, респективно на извършване на апорта, Антон Минчев Минев е бил регистриран като едноличен търговец с фирма "Мина - Антон Минев". От страна на дружеството е било подадено искане за регистрация по ЗДДС при условията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При тази фактическа обстановка правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - в какво качество е извършен апорта на недвижимия имот от Антон Минчев Минев - дали в качеството му на физическо лице или на едноличен търговец и налице ли е фактическият състав за регистрация по чл. 132 от ЗДДС. Дадените отговори на спорните въпроси от страна на административния съд са логически обосновани и при правилно тълкуване на закона, съобразено и с издаденото тълкувателно решение на ВКС относно правния статут на едноличния търговец. Наведените доводи в касационната жалба не намират подкрепа в закона, тъй като не може да бъде възприета тезата, че е налице пълна идентичност между физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец. Макар и издадено по спорове, свързани със съпружеската имуществена общност, цитираното тълкувателно решение № 2/2001 г. ясно посочва, че от разпоредбите на чл. 614, ал. 2, т. 1 и 2 от ТЗ следва, че предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество. В този аспект от факта, че към момента на регистрация на акционерното дружество Антон Минчев Минев е регистриран като едноличен търговец, не следва автоматично изводът, че извършения от него апорт на недвижим имот е извършен в качеството му на едноличен търговец, респективно, че е налице особената хипотезата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС за регистрация по ДДС. Фактически е възможно апортираният недвижим имот да е включен в предприятието на търговеца, но това обстоятелство подлежи на доказване чрез допустими доказателствени средства и установяването му е в тежест на приходната администрация, както и правилно е отбелязал първоинстанционния съд при определяне на доказателствената тежест. Доказателства в тази насока не са ангажирани от приходната администрация, поради което правилно е прието, че извършената регистрация по чл. 132 от ЗДДС е в нарушение на материалния закон. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че административният съд е пропуснал да постанови диспозитив за връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането на "Кания"-АД за регистрация по ЗДДС от 13.03.2012 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе, в който смисъл следва да се допълни решението. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,