Решение № 8512 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2011 г.

Решение № 8512 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Калина Тодорова Павлова от град Варна против решение от 29.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1007/2011 г. на Административен съд София град Варна /АСВ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Варна не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по наведените касационни оплаквания. С оспореното решение АСВ е отхвърлил жалбата на Калина Тодорова Павлова срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна за достъп до обществена информация по нейно заявление вх. № РД-10-94К/339/27.01.2011 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № РД-10-94К/339/21.12.2010 Калина Тодорова Павлова е поискала от кмета на община Варна да й бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. графичната и текстова част на плана м. "Св. Никола" от 1977 г.; графичната и текстова част на заповед № Р-353/2001 г.; графична и текстова част на плана на Крайбрежието от 1956 г., включвал м. Старите лозя и графична и текстова част на кадастрален и регулационен план на предградие "Лозята", гр. Варна, одобрен с Указ № 1681/02.06.1937 г. С решение № РД10-94-К/339/04.01.2011 г. кметът на Община Варна е удовлетворил изцяло искането на молителката, като е предоставил поисканата информация. Съставен е протокол от 27.01.2011 г., подписан лично от касаторката, че на същата дата е прегледала наличната документация в общината. С заявление вх. № РД-10-94К/339/27.01.2011 г. Павлова е направила искане същата обществена информация да й бъде предоставена на технически или хартиен носител, като е конкретизирала, че това заявление е допълнително към вече подаденото от нея първо заявление вх. № РД-10-94К/339/21.12.2010 г. С писмо № РД-10-94К/339/31.01.2011 г. директорът на Дирекция "ПНО" при община Варна е уведомил молителката, че по подаденото от нея заявление вече е налице произнасяне с решение, което е влязло в сила и е недопустимо неговото допълване или изменение. В мотивите на решението е прието, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е предоставил на заявителката исканата информация. АССГ е изложил мотиви, че е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, по силата на която задълженият субект не следва да я предоставя повторно в рамките на 6 месеца. По тези съображения жалбата срещу мълчаливия отказ е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за недопустимо. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСВ неправилно е прието, че мълчаливия отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кмета на община Врана е длъжен да предостави съхраняваната в общината обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Необосновани са изводите, че е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, която визира като основание за отказ да бъде предоставена обществена информация, когато такава е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Неправилно е прието също така, че се оспорва мълчалив отказ, тъй като е налице изрично произнасяне на административния орган с писмо № РД-10-94К/339/31.01.2011 г. на директора на Дирекция "ПНО" при община Варна, което е следвало да бъде предмет на съдебен контрол и по което е образувано друго съдебно производство. Същото е приключило с влязло в сила определение по адм. дело № 5528/2011 г. на Върховния административен съд, с което е приета недопустимост на жалбата на Павлова. По същество заявлението на касаторката от 27.01.2011 г. касае формата на предоставяне на обществената информация, чиято регламентация е дадена в чл. 27 от ЗДОИ, и по която задълженият субект се е произнесъл с решението си от 27.01.2011 г., в което са изложени и мотиви относно формата на предоставяне на обществената информация. С оглед на това, след като не е била съгласна с формата на предоставяне на обществената информация, жалбоподателката е следвало да оспорва решението, с което тя й е предоставена и поради това не е налице предмет на оспорване в настоящето административно производство. Поради това решението на АСВ, с което е отхвърлил жалбата срещу мълчалив отказ на административния орган да предостави информация по заявлението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, жалбата пред АСВ оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение