Решение № 3971 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2015 г.

Решение № 3971 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационни жалби на адв. Ангелов, надлежно упълномощен процесуален представител на "ДИКА " ООД със седалище и адрес на управление гр. Хасково и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 591/21.03.2015 г. по адм. д. № 1720/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, прие следното: С Ревизионен акт № 261304397/17.02.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 460/10.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив на "ДИКА, " ООД със седалище гр. Хасково са определени данъчни задължения - непризнат данъчен кредит в размер на 12200 лв и лихва в размер на 1449,10 лв, данък върху доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периода 01.04.2007 г. до 30.04.2013 г. общи в размер на 830,76 лв и лихва 135,42 г., за задължителни осигурителни вноски: вноски за ЗДОО 3671,96 лв и лихва 1295,51 лв, за здравно осигуряване 1550,58 лв и лихва 362,43 лв и за ДЗПО-УПФ 399,05 лв и лихва 137,31 лв. С обжалваното решение, постановено по оспорване на " ДИКА " ООД, ревизионния акт е отменен в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 12000 лв и лихви 1449,10 лв, както и в частта на установените задължения за лихви по вноски за ДОО, ЗВО и фонд ДЗПО за периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че незаконосъобразно, при редовно водено от дружеството счетоводство, правото на данъчен кредит е отказано единствено въз основа данните от извършена насрещна проверка на прекия и негови доставчици, при което изводът за липса на реални доставки е възприет в нарушение на материалния закон. По отношение вноските за държавно обществено осигуряване е приел, че за 2007 г. такива не се дължат поради изтекла давност по чл. 109, ал. 1 ДОПК. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив: Тази жалба, подадена срещу решението в отменителната му ревизионния акт част, е основателна. В хода на ревизията е прието, че по три фактури с доставчик "И РЕНТ " ЕООД, № 1000000003/07.11.2012 г., № 1000000004/15.11.2012 г. и № 1000000005/21.11.2012 г., проверяваното дружество е ползвало данъчен кредит в размер общо на 12200 лв, без данни за реалност на доставката. Установено е, че заплащането е по банкова сметка на доставчика с вносна бележка, издадени са РКО № 310/21.12.2012 г., РКО № 311/21.12.2012 г. и РКО № 312/21.12.2012 г. за намаляване паричните средства в касата, в които няма подпис на съставител, броил и получил сумата. Твърденията на проверяваното лица са били, че транспортните разходи са за негова и, че стоката е доставена с ползван под наем товарен камион "Волво" съгласно договор за наем с трето лице. Представеният такъв е с дата след процесните доставки, обстоятелство, подложено на съвкупна преценка с факта, че дружеството не разполага със собствено транспортно средство. По преписката липсват данни, за извършването на транспорта - пътни листове, товарителници, приемо-предавателни протоколи и пр. Показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и Т. не съдържат конкретика относно релевантните факти. Поясняват единствено необходимостта от есенно торене на земеделската земя, каквото е извършено и през 21012 г. Твърдението на първия от тях относно притежавани от него два товарни камиона, както и ползван транспорт по договор с фирма "Нико" не внася яснота относно значимите за доказване реалност на доставката обстоятелства, тъй като са в дисонанас с декларираното от свидетеля при ревизията- липса на транспортни средства, представен договор за наем с дата след процесните доставки. Присъствието на свидетеля при разтоварване на доставени торове, притежанието на специална селскостопанска техника за разпръскването им, за периода, в който се ползват торове и пр. обстоятелства досежно ежедневните дейности, извършвани през есенния период, не обосновават извод, че разтоварени и използвани на полето са именно фактурираните количества. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва в момента на прехвърляне правото на собственост в патримониума на получателя, от който момент последният може да се разпорежда със стоката като със своя. За законосъобразното упражняване на правото на получател по облагаема доставка на стока да приспадне платения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит е необходимо данъчно задълженото лице да докаже, че фактурираната от доставчика стока е реално доставена. От тук следва, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, ще е незаконосъобразно, ако се установи, че стоката е само фактурирана, тъй като ЗДДС обвързва това материално право с реалното доставяне на стоката- предаването й в собственост на получателя. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставката и използването на нейния предмет за целите на облагаемата си дейност. За целите на това доказване установяването относно редовно водено счетоводство е недостатъчно, тъй като съставените счетоводни документи и извършени счетоводни операции, при липсата на съпътстващи документи от посочената по -горе категория - за доказване реалното предаване на стоката от доставчика на получателя, създава само привидност за реалност на доставката. Ето защо обжалваното решение в частта, с която обжалвания ревизионен акт е отменен в частта на определеното задължение за ДДС и лихви следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново, с което оспорването срещу тази част от ревизионния акт се отхвърли. Следва да се посочи, че мотивите на първоинстанционното решение, развити в хипотезата на данъчната измама, са неотносими към настоящия казус, тъй като доказателствата, събрани при данъчнозадълженото лице налагат извод за недоказаност на твърдението, че доставката по всяка една от фактурите е реално осъществена. В частта, с която ревизионния акт е отменен по отношение задължението за вноски за държавно обществено осигуряване за 2007 г. и лихви като погасено по давност първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като за тази година такива задължения, видно от табличните данни, не са установени. По касационната жалба на "ДИКА" ООД: Тази касационна жалба е също основателна. В отхвърлителното оспорването решение в частта досежно определените в ревизионния акт задължения по ЗДДФЛ, за вноски за държавно обществено осигуряване, за вноски за ДЗПО и за вноски за здравно осигуряване съдът е изложил бланкетни мотиви относно компетентността на ревизиращия орган и съответствието на ревизионния акт в тези части с материалния закон. Следва в тази част решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този резултат от касационната проверка претенцията на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции следва да бъде уважена като на основание чл. 161, ал. 1, предл. 3 ДОПК вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1878, 94 лв за двете съдебни инстанции. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд,