Решение № 1302 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2017 г.

Решение № 1302 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. Б." ЕАД, чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 6 от 29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд - Р.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК"), към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район (РДНСК-СЦР), чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, оспорва жалбата. В съдебно заседание претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответникът - Г. Х. А., в писмен отговор, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Р. е образувано по жалбата на "Т. Б." ЕАД против заповед № ДК-19-Р-3 от 30.11.2016 г. на началника на РО "НСК" към РДНСК-СЦР, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранен достъпа и ползването на строеж - "Базова станция на GSM оператор" Т. Б. ЕАД", намиращ се в поземлен имот № 503.1323 в землището на с. Н., община Р. като невъведен в експлоатация. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила. Поради това е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и в присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото, от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната базова станция представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като същият е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, като същият не е въведен в експлоатация по надлежния ред. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че са налице условията по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че за строежи от първа до трета категория началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други поради това, че не са въведени в екплоатация по законния ред. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на началника на РО "НСК" към РДНСК-СЦР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанции е основателно. "Т. Б." ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на РДНСК-СЦР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,