Решение № 8735 от 23.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д. и М. К. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Славов, срещу решение 3168 от 20.03.2025 г., постановено по адм. дело 1463/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед 304 от 20.06.2024 г. на вр. и. д. кмет на район Приморски, Община Варна, и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на район Приморски, Община Варна, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Цанков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Г. Д. и М. Д. срещу заповед 304 от 20.06.2024 г. на вр. и. д. кмет на район Приморски, Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя М. Д., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Обособен гараж чрез покриване на две паркоместа 13 и 14 и монтиране на ролетна гаражна врата, изграден в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.279 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, както и във връзка със заповед 4152/28.11.2023 г. на кмета на Община Варна и решение по т. 76 9 по протокол 6/21.02.2024 г. от заседание на Общински съвет Варна. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за безспорно в случая, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - постройка на допълващо застрояване към изпълнената в имота основна жилищна сграда гараж по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ представлява строеж от шеста категория. Според съда определящо в случая е функционалното предназначение на резултата от извършените строително-монтажни работи /СМР/, което е различно от първоначалното такова предназначението като на открити паркоместа, които според тяхната регламентация в чл. 37, ал. 4 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ не представляват самостоятелни обекти, с тяхното затваряне от всички страни е променено в гараж, който като постройка на допълващо застрояване представлява съгласно Приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри самостоятелен обект с код 180. Въз основа на това съдът приема, че това предназначение на резултата от извършените СМР е несъвместимо с регламентираното в нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ предназначение на преместваемите обекти, което е лимитативно посочено като преместваеми обекти там не са посочени тези предназначени за паркиране на автомобили, както и че резултата от извършените СМР и конструктивно не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ обективно не е налице една от присъщите за преместваемия обект фактически характеристики, а именно преместване в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен. Съдът приема също така, че макар и ограждащите стени да не са изпълнени от жалбоподателите, то те представляват използвана от тях даденост, включително чрез захващане към стените на отделни конструктивни елементи. Според съда премахването на този незаконен строеж е правилно разпоредено с обжалваната заповед, тъй като същият не представлява и търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като преустройството на двете места в гараж е извършено след 2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган кмета на район Приморски, Община Варна, в съответствие с предоставените правомощия със заповед 4152/28.11.2023 г. на кмета на Община Варна и при съобразяване на решение по т. 76-9 по протокол 6/21.02.2024 г. от проведено заседание на Общински съвет гр. Варна, както и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Действително, в заключението на вещите лица по допусната тройна съдебно-техническа експертиза се констатира несъответствие по отношение на посочените от административния орган размери на изпълнената метална покривна конструкция. Това несъответствие обаче се явява незначително и в този смисъл е несъществено, тъй като по никакъв начин не се отразява на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационните жалбоподатели е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в която процедура е съставен констативен акт 11/18.12.2023 г., който и акт изрично е посочен в оспорената заповед. Действително от приетите по делото доказателства се установява, че този констативен акт не е бил връчен лично на жалбоподателя Д., а по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, и от последния не е постъпвало възражение срещу него. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените, тъй като в съдебното административно производство адресатът на заповедта може да наведе всички свои възражения, които би навел и в административното производство. Правилно административният съд приема също така, обратно на твърдяното от касаторите, че оспореният административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК. В конкретния случай не е налице и соченото от касаторите нарушение при издаване на оспорената заповед, като издадена в административно производство, в което не е съобразена нормата на чл. 27, ал. 2 от АПК. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ обособен гараж чрез покриване на две паркоместа с метална носеща конструкция и монтиране на ролетна гаражна врата, като за североизточна стена на обособения гараж се използва съществуваща, изградена от бетонни блокчета ограда на имот с идентификатор 10135.2554.281, а за югозападна стена се използва съществуващата стена на сграда с идентификатор 10135.2554.279.1. По делото се установява също така, че строителството е извършено от жалбоподателите без разрешение за строеж след 2018 г. При тези факти административният съд правилно приема, че описания в заповедта за премахване гараж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно административният съд приема също така, кредитирайки в тази връзка и заключенията на вещите лица инж. М. и инж. В., че процесният гараж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който да не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая обособеният от двете паркоместа гараж, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. В случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед установената по делото година на изграждане след 2018 г. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Варна е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,