Решение № 11383 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14554/2008 г.
ВАСII отделение05.10.2009 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 747/29.07.2008 г., по адм. д. № 2240/2007 г. на Административен съд - гр. София-град. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11383 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14554/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Ивел-С" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Димитър Йорданов Стойков, срещу решение № 747/29.07.2008 г., по адм. д. № 2240/2007 г. на Административен съд - гр. София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № РД-14-116/15.03.2007 г. на зам. н-к на ДНСК. Ответникът по касационната жалба ДНСК, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Ивел-С" ЕООД срещу Заповед № РД-14-116/15.03.2007 г. на зам. н-к на ДНСК, с която на основание чл. 215, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на установен незаконен строеж, представляващ "бърза закуска (гостилница "България")", изпълнен без строителни книжа от жалбоподателя на първия етаж на жилищна сграда в УПИ ХХ, кв. 69 по плана на м. "Лозенец-III част", гр. София, с административен адрес бул. "Хр. Смирненски" № 18. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, за изграждането на който е отменено строителното разрешение, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. За да приеме, че строителното разрешение е отменено, съдът се позовал на решение от 5.12.2005 г., по адм. д. № 120/2002 г. на Софийски градски съд, административно отделение, IIIб състав, оставено в сила с решение № 8504/3.08.2006 г., по адм. д. № 2463/2006 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено Решение № 3/19.10.2001 г. на н-ка на Столична РДНСК, за потвърждавани на Разрешение за строеж № 180/21.06.2000 г. за "преустройство на партерен апартамент в бърза закуска" в съществуваща жилищна сграда в УХИ ХХ, кв. 69, м. "Лозенец-III част", гр. София, с административен адрес бул. "Хр. Смирненски" № 18. В мотивите към решението са изложени подробни съображение за незаконосъобразност на обжалваното пред н-ка на Столична РДНСК разрешение за строеж, поради което счита се, че и разрешението е отменено, както правилно е приел първоинстанционният съд. С отмяната на разрешението за строеж, извършеното строителство се явява незаконно, без издадено разрешение, поради което издадената заповед за премахването му с процесната заповед, е законосъобразна, издадена при правилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми. Издаденото разрешение за ползуване на обекта в случая е неотносимо съм спора, тъй като, както същото, разрешението за строеж, и решението на н-ка на Столична РДНСК са издадени преди изменението на чл. 156 ЗУТ. Настоящата инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите му, поради което не се налага същите да се приповтарят, тъй като оплакванията в касационната жалба са такива, правени и пред същия съд по оспорването на заповедта на н-ка на Столична РДНСК. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК