Решение № 12718 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Иванов от гр. Разлог срещу решение 3202 от 15.05.2023г., постановено по адм.д. 6549/2022г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителните му диспозитиви като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Моли ВАС да отмени същото в обжалваните му части и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите му претенции с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът , И. Иванов, не се явява. Представлява се от адв. Терзиев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата и неправилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно- в хода по същество. Ответникът, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София /ИААА/, редовно призован, се представлява от юриск. Йорданова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваните му части по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваните му части е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения : С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Изпълнителна агенция Автомобилна администрация /ИААА/ да заплати на И. Иванов от гр. Разлог сумата от 200 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 07.07.2022г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди над присъдената сума до пълния му претендиран размер от 9196 като неоснователен. Със същото съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло исковата претенция на И. Иванов срещу ИААА за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по а.н.д. 203/2021г. по описа на РС Разлог, както и исковата му претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв, представляваща доброволно заплатена глоба и 4 лв такса паричен превод по образувано изп.дело 221137191/2022г. по описа на ТД на НАП офис Благоевград. За да стигне до този резултат, Административен съд София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел от фактическа страна ,че всички имуществени и неимуществени вреди се претендират от отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила на 14.06.2022 г. съдебно решение Наказателно постановление 42-0002311/ 09.11.2020г., с което на И. Иванов е наложена глоба на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП в размер на 500 лв за извършено от него нарушение по чл.34,§3,б. б от Регламент 165/2014г. на ЕС. При обжалването на НП пред Районен съд Разлог И. Иванов е бил представляван от адвокат при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, което не е му е присъдено в рамките на това производство. С решение 1034/14.06.2022г. по к.н.а.х.д. 20227030600127/2022г.по описа на АС-Благоевград цитираното по горе НП е отменено изцяло.В хода на производствата по обжалване на НП и преди отмяната му по съответния съдебен ред И. Иванов е заплатил доброволно определената му с НП глоба в размер на 500 лв по образуваното пред публичния изпълнител при ТД на НАП офис Благоевград изпълнително дело 221137191/2022г. С разпореждане изх. С220001-125-0048272/17.02.2022г. е извършено разпределение на плащането от 500 лв в полза на ИААА и изпълнителното дело с последващо разпореждане е прекратено. Въз основа на така установената фактическа обстановка АССГ е стигнал до следните правни изводи: Съдът е приел за неоснователна исковата претенция на Иванов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при обжалване на НП пред РС- Разлог, тъй като към датата на приключване на устните състезания в производството пред АС-Благоевград / касационната инстанция при оспорване на НП/ в сила е била разпоредбата на чл.63д от ЗАНН/ нов ДВ бр.109/2020г./. Съгласно тази законова разпоредба страните имат право на присъждане на разноски в производството по обжалване на НП пред районния и административния съд. След като специалният ЗАНН предвижда ред за присъждане на платените от страните суми за адвокатско възнаграждение във вид на съдебни разноски, то съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ тези суми не могат да се претендират по ЗОДОВ. По горните съображения АССГ е отхвърлил исковата претенция за сумата от 300 лв като неоснователна. Отново на основание чл.8, ал.3 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил и претенцията на Иванов за присъждане на сумата от 500 лв, представляваща заплатената от него доброволно глоба, определена му с отмененото впоследствие НП. Доколкото глобата е събрана от публичния изпълнител по реда на ДОПК, съдът е заключил че връщането й е възможно единствено по реда на чл.129 и сл. от ДОПК, поради което и на основание чл.8, ал.3 от ЗОДОВ същата не може да се претендира по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Съдът е приел за основателна претенцията на Иванов за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- изживени негативни емоции и притеснения във връзка с незаконосъобразно образуваното изпълнително производство на база невлязлото в сила НП. Изхождайки от обективните критерии за интензитета на негативните преживявания , времетраенето им и реалното им негативно отражение върху здравословното и емоционално състояние на ищеца АССГ на основание чл.52 от ЗЗД е определил справедливия според него размер на обезщетението за неимуществени вреди 200 лв, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане като е отхвърлил исковата претенция за сумата над 200 лв до пълния й предявен размер от 9 196 лв. Решението в осъдителния му диспозитив за присъдената сума от 200 лв не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение основателността и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт при упражняване на правомощията си чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозити за сумата над 200 лв до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 9 196 лв. По делото не се доказват такива претърпени от ищеца като интензитет и времетраене болки и страдания, които да оправдават присъждането на по-голям размер обезщетение за неимуществени вреди от вече присъдения. Настоящата касационна инстанция намира съдебното решение в останалата му част за недопустимо в едната си част и неправилно в другата по следните съображения: Неправилен е крайният извод на АССГ за това, че в случаите ,в които друг специален закон предвижда ред за обезщетяване на вредите и приложение намира разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, предявеният по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск е неоснователен. Трайната практика на настоящия съдебен състав е ,че в случаите , в които друг закон предвижда при условията на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ обезщетяване на вредите от административната дейност на държавата и общините, предявеният по ЗОДОВ иск е недопустим, а не неоснователен. По горните съображения, макар да споделя изцяло развитите от АССГ правни съображения за неприложимост на ЗОДОВ по отношение претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди 300 лв платено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП пред първата съдебна инстанция, ВАС следва да обезсили решението на АССГ в тази част и на основание чл.221, ал.3,предл. първо да прекрати производството по делото по отношение тази претенция. Решението в частта , в която е отхвърлен като неоснователен искът на И. Иванов за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв доброволно платена глоба по отмененото впоследствие НП, е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Правилен е изводът на АССГ, че глобите по влезли в сила НП съставляват публични държавни вземания по чл.162, ал.2,т. 7 от ДОПК и подлежат на събиране по реда на чл.163, ал.3 от ДОПК от публичен изпълнител при НАП. В случая, макар преди влизане в сила на отмененото впоследствие НП, е образувано изпълнително дело пред публичен изпълнител при ТД на НАП офис Благоевград, по което в срока за доброволно изпълнение ищецът е заплатил определената му глоба. Неправилен обаче е решаващият извод на АССГ, че щом глобите от НП се събират по реда на ДОПК, същите подлежат във всички случаи на възстановяване по специалния ред на чл.129, ал.1 от ДОПК. Разпоредбата на чл.129 ДОПК е приложима само при възстановяване на изчерпателно изброените в чл.128, ал.1 от ДОПК суми, а именно : недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Сред тези суми не попадат глобите, наложени от други държавни органи, извън органите по приходите, какъвто орган е директорът на регионалната дирекция Автомобилна администрация . След като неоснователно внесени глоби по отменени впоследствие НП не се събират по специален ред, предвиден в ДОПК, същите подлежат на възстановяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая платената глоба е наложена с отменено след плащането й НП и с нарочно разпореждане на публичния изпълнител е разпределена в полза на ИААА, поради което тази сума съставлява претърпяна имуществена вреда в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП , която подлежи на овъзмездяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Решението в тази му част като неправилно следва да бъде отменено , а ВАС, вместо него, следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Изпълнителна агенция Автомобилна администрация -София да заплати на И. Иванов от гр. Разлог сумата от 504/ петстотин и четири /лв обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отмененото като незаконосъобразно НП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане. Предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ да заплати на И. Иванов сумата от 10 лв държавна такса и 50 лв адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 , чл.221, ал.3 предл. първо и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение