Решение № 2203 от 1.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Мирчев от гр. Пазарджик чрез М. Шаркова против решение 255 от 11.04.2022 г., постановено по адм. д. 180/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради на нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК вр. чл. 80ж Закона за здравето /ЗЗО/ и се иска отмяната му. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответникът - Управителят на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез юрисконсулт А. Божикова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.Претендира разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик, е отхвърлил жалбата на Д. Мирчев от гр. Пазарджик подадена против решение РД-Е112-4 от 28.01.2021 г. на управителя на НЗОК, с което на лицето е отказано да се издаде разрешение за планово лечение извън държавата членка по пребиваване, заплащано от НЗОК по формуляр S и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че в случая не са изпълнени условията по чл.20, §2, ал.2 от Регламент/ЕО/ 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и в съотвествие с материалния закон. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. Е112-01-36 от 28.09.2020 г. на жалбоподателя в качеството му на здравноосигурено лице, до управителя на НЗОК, за издаване на разрешение /формуляр S/ за планово лечение извън държавата по пребиваване, с приложени 4 броя медицински документи и оценка на разходите за болничен престой, консумативи и операция. Заявлението е разгледано на заседание на нарочна комисия към ЦУ на НЗО за разглеждане на искания за издаване на разрешение за получаване на подходящо планово лечение извън държавата членка по пребиваване и за разглеждане на искания за издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване (Комисията), обективирано в протокол 172, Е112-04-172 от 15.10.2020 г. Формирано е становище, че Д. Мирчев е с диагноза [заличен текст] с искане за издаване на формуляр S2 за планово лечение в лечебно заведение на територията на Кралство Белгия. На заседание на Комисията, обективирано в протокол 197, Е112-04-197 от 19.11.2020 г., е прието за сведение писмо от жалбоподателя, в което моли за удължаване на срока за представяне на още документи с доводи за наличие на COVID-19 в Кралство Белгия и необходимостта от време за превод на медицинските документи. Лицето е информирало Комисията, че поради опасност от влошаване на получена [заличен текст] и поява на друга, [заличен текст] му е насрочена и успешно извършена на 02.10.2020 г. Комисията е взела решение да изчака получаването на относимата медицинска документация. С протокол 203, 5112-04-203 от 27.11.2020 г., Комисията се е запознала с допълнително получените документи и е изпратила преписката до външни медицински експерти за съставяне на писмени становища на Експертни съвети по неврохирургия и по ортопедия и травматология, определени със заповед на министъра на здравеопазването, във връзка с възможността за лечение в ЛЗБП на територията на Република България и дали е възможно лечение може да бъде осъществено в необходимите, съобразно здравословното състояние на пациента срокове. В получено експертно писмено становище от проф. д-р П. Кинов дмн-член на Експертния съвет по ортопедия и травматология и началник на Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ е предложено лечението на лицето да се осъществи в университетската клиника в гр. Лювен, Кралство Белгия. С писмо с вх. К Е112-01-36 от 17.12.2020 г. на проф. д-р Д. Енчев, е посочено, че Д. Мирчев вече е [заличен текст] на 02.10.2020 г. в гр. Лювен, Кралство Белгия, Университетската болница, поради което не може да изложи експертно становище. С протокол 16, Е112-04-16 от 25.01.2021 г. Комисията се е запознала със становища на проф. д-р Я. Енчев и на проф. д-р В. Каракостов, които сочат, че лечението на жалбоподателя може да се извърши на територията на страната с еднаква ефективност, и е приела, че не са налице предпоставки за издаване на разрешение за лечение извън държавата -членка по пребиваване (формуляр S2). Мотивирано е предложение до управителя на НЗОК да издаде отказ за проведеното оперативно лечение извън държавата членка по пребиваването на лицето. С протокол 33, Е-112-04-33 от 15.02.2021 г. Комисията е приела за сведение експертно становище от проф. д-р А. Балтон, че в страната има достатъчно квалифицирани специалисти и материална база, поради вече издаден отказ за оперативното лечение извън територията на страната. С решение РД-Е112-4 от 28.01.2021 г., управителят на НЗОК, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО, във вр. с прилагане на чл. 20 от Регламент (ЕО) 883 от 2004 год. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност и протокол Е112-04-16 от 25.11.2020 г. на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата членка по пребиваване (формуляр S2), е отказал издаването на разрешение за планово лечение извън държава членка по пребиваване, заплащано от органа (формуляр S2) на Д. Мирчев. В първоинстанционното производство е допусната съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като изготвена от лице с нужните познания в областта и неоспорена от страните. В даденото заключение, вещото лице изразява становище, че оперативната интервенция в Кралство Белгия е довела до категорично подобрение на пациента, поради което е била правилно предприета, проведена и изпълнена в пълен обем. Посочено е още, че и в Р. България има лечебни заведения, в които може да бъде извършена същата [заличен текст]. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в производството пред административния съд. В случая, с оглед на събраните доказателства, лечението може да бъде предоставено в Р. България в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на Д. Мирчев. Съдът намира отказа на административния орган за оправдан и в съотствествие с целта на закона, касаещ избягването на значително увеличаване на разходите за държавата членка по осигуряване в ущърб на предоставянето на ефективно здравно обслужване на други лица и средствата. За постигане на тази цел са подходящи, пропорционални и необходими, предвид доказаната по делото възможност за получаване на същото по ефективност лечение в срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на жалбоподателя. В административната преписка и по делото не са представени доказателства, които да поставят под съмнение ефикасността на болничната помощ за този вид [заличен текст], която може да бъде осъществена на територията на страната. В разпоредбата на чл. 20, § 2 от Регламент 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Заложените в цитираната правна норма материалноправни предпоставки предполагат кумулативна наличност, каквата в процесния случай липсва. От представените по делото експертни медицински становища се констатира, че необходимата интервенция за жалбоподателя не налага извършването й спешно, а напротив същата е била осъществена по планов прием в лечебно заведение в Кралство Белгия, поради което не представлява неотложен случай. Съгласно чл. 80д, ал. 3 от ЗЗО лицата по ал. 1, могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. В чл. 80е, ал. 2 от същата нормативна уредба е рамкирано правото да им бъдат възстановени разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи. Според чл. 80ж, ал. 6 от ЗЗО не може да се откаже даването на предварително разрешение, когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на територията на България в обоснован от медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента, степента на болка при пациента и/или естеството на увреждането на пациента към момента на подаване на искането за разрешение. От данните по делото касационната инстанция намира, че нужната [заличен текст] може да бъде своевременно получена в страната и еднакво ефикасна за пациента, посоченото се потвърждава и от заключението на вещото лице. В последното изрично се отбелязва, че в Р. България има лечебни заведения, в които може да се проведе извършената на Д. Мирчев в друга държава-членка [заличен текст], поради което правилно е издадено решение РД-Е112-4 от 28.01.2021 г. на управителя на НЗОК, с което е отказано да се издаде разрешение за планово лечение извън държавата членка по пребиваване, заплащано от НЗОК по формуляр S на жалбоподателя. Осъществената интервенция на Д. Мирчев е била възможна на територията на страната, в големите университетски болници, където има отделения по неврохирургия, както и ортопедията към Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов , гр. София. Административният съд е отчел релевантните за казуса обстоятелства. Решението му се основава на обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила С оглед изхода на правния спор, на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсулстко възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 100,00 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е искането на управителят на НЗОК за сторените по делото разноски пред първоинстанционния съд предвид осъдителния диспозитив на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,