Решение № 6521 от 19.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Атанасов срещу решение 1623/06.12.2022г., постановено по адм. дело 24/2019г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-03000317007239-091-001/16.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 286/02.11.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на А. Атанасов против процесния ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Фактическият състав на отговорността по чл.19 , ал. 2, пр.1 ДОПК /в редакцията й на ДВ бр.94/15 г., в сила от 01.01.2016 г./ включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на лицето, изразяващо се в действие или бездействие, в резултат на което имуществото на задълженото лице да е намаляло; 3. причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, вследствие недобросъвестността. От материалите по делото е безспорно установено, че касаторът е бил управител на задължено съгласно чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК лице - Джи Ви Зи ЕООД, на което с оспорения ревизионен акт са установени изискуеми публични задължения. За да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е необходимо да има причинно - следствена връзка между поведението на физическото лице като управител на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията, което е налично в случая. Събраните по делото множество писмени доказателства обуславят законосъобразността на приетото в оспореното решение, че са доказани предпоставките по чл.19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице. От доказателството по делото се установява конкретното имуществено състояние на ревизионното дружество и противно на оплакванията на касатора, не е необходимо наличието на друг влязъл в сила ревизионен акт по чл.118 ДОПК. Установена е също недобросъвестността на управителя, който чрез действията си умишлено е предизвикал невъзможност дружеството да покрие данъчните си задължения. От наличните по делото доказателства е видно, че от страна на жалбоподателя като управител на дружеството са осъществени плащания на суми без основание в полза на свързани лица по смисъла на Параграф.1 т.3 ДР ДОПК ( Колиндж Груп ЕООД и Бар Луук 16 ЕООД), представляващо скрито разпределение на печалбата по смисъл на Параграф 1 т.5 от ДР ЗКПО. Размерът на тези неоснователни плащания превишава този на непогасените задължения на дружеството за данъци и ЗОВ. Налице са и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на управителя на дружеството като физическо лице. По делото е установено и че органът по приходите е предприел действия по принудително изпълнение спрямо имуществото на задълженото дружество. Установено и доказано е, че това дружество не притежава достатъчно имущество, което да удовлетвори публичните вземания именно поради недобросъвестното поведение на неговия управител, затова правилно е насочена отговорността към физическото лице - управител. Законосъобразен е изводът на съда, че органът по приходите е доказал всички изискуеми елементи от фактическия състав на чл.19 ал. 2 от ДОПК. Противно на оплакванията на подателя на касационната жалба, отговорността му като физическо лице е ангажирана законосъобразно независимо от обявената неплатежоспособност и последвалото заличаване на процесното дружество. Съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал. 2 от ДОПК, отговорността на третите лица с реализира и в случаите, които по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл.168 т.7. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 460, 40 лв., съгласно списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,