Решение № 5236 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане - Люлин против Решение 13885 от 05.08.2024 г., постановено по адм. д. 4756/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена Заповед Д-С-ЛЮ-ВС-16/08.04.2024 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин, гр.София, с която е наредено на П. С. Ч. да възстанови неправомерно получени социални помощи в размер на 1 958, 80 лева.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба П. С. Ч., чрез адв.Димитров, в съдебно заседание оспорва жалбата и твърди, че засиленото служебно начало в този вид производства дава възможност на административния орган да извършва съответните проверки и да не възлага върху жалбоподателя отговорността за доказването на относимите обстоятелства. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в оспорваната заповед не могат да бъдат изведени конкретни съображения за недобросъвестност на лицето за получената финансова подкрепа, а и същата не е доказана от административния орган. Съдът е преценил, че здравословното състояние на П. Ч., за което има данни, че е изключително недобро, със [заличен текст], не му е позволило само да попълни заявлението- декларация и формуляра за самооценка сам, поради което и извода на органа, че е представило актуално експертно решение, е вероятно дискредитиран. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че с Експертното решение на ТЕЛК за общи заболявания 4540/182/04.11.2003 г. е поставена оценка на работоспособността 91,6 % без чужда помощ, със срок на инвалидността до 01.11.2006 г. - за три години, по причини общо заболяване. По заявление декларация с вх. 2245/12.02.2019 г., със Заповед ЗХУ/Д-С-ЛЮ/2245/28.02.2019 г., на П. С. Ч. му е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 ЗХУ в размер на 87 лв., считано от 01.01.2019 г. до 31.01.2024 г., като с последващи заповеди тази подкрепа е изменяна, последно, считано до 31.01.2024 г. С ЕР 491/20.02.2020 г. на ТЕЛК за общи заболявания е поставена оценка на работоспособността 75 %, със срок на инвалидността пожизнено, по причини общо заболяване. На 18.03.2024 г. П. Ч. подал заявление декларация, в която посочил, че определеният процент на вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност е 91,6 %, а във формуляра за самооценка е посочил, че [заличен текст]. На 21.03.2024 г. е подаден сигнал от социален работник в отдел ИОХУСУ до директора на ДСП - Люлин, гр. София, от който се установява, че във връзка с подадено на 18.03.2024 г. заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, на основание чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, от П. С. Ч. и приложено към него ЕР на ТЕЛК 4540/182/04.11.2003 г., издадено от СБАЛССЗ-ЕАД, с определени 91,6 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, е извършена проверка в Regix на 19.03.2024 г., от която се установило, че лицето има издадено друго ЕР на ТЕЛК 491/20.02.2020 г. с определени 75 % трайно намалена работоспособност, което обаче не е представено и ДСП- Люлин не е уведомено в срок за настъпилата промяна в обстоятелствата. От това следва, че на лицето е била изплатена месечна финансова подкрепа в размер на 1 958, 80 лв. за периода 01.03.2020 г. до 31.01.2024 г., на основание чл. 70, т.3 от ЗХУ, вместо чл. 70, т. 2 от ЗХУ, като същата е получена неправомерно и съответно е налице недобросъвестност. Издаден е Констативен протокол 2 от 25.03.2024 г. за извършената проверка по отпуснатата месечна финансова подкрепа по заявление-декларация, подадена от Ч., а впоследствие и оспорваната заповед, с която е наредено на П. С. Ч. да възстанови неправомерно получените социални помощи за времето от 01.03.2020 г. до 31.01.2024 г. в размер на 1 958,90 лева, ведно със законоустановената лихва, дължима до датата на възстановяване й.. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че изводът на първоинстанционния съд, че атакуваната заповед следва да бъде отменена поради недоказаност на вмененото нарушение на жалбоподателя от административния орган, чието е задължението за това е неправилен. Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗХУ, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта на закона, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗХУ, хората с трайни увреждания, съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20, имат право на месечна финансова подкрепа. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1.Разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ постановява, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането, като в последващата разпоредба е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т.1 ЗХУ. По делото е безспорно установено, че П. Ч. е лице, което е получавало такава финансова подкрепа за процесния период. Спорът по делото е дали месечната финансова подкрепа е недобросъвестно получена. Настоящият състав не споделя изводите и разсъжденията на първоинстанционния административен съд по отношение недобросъвестността на лицето. В ЗХУ не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност", респ. "недобросъвестност" при получаване на месечни помощи. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, недобросъвестно ще е лицето, което е получило плащане въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на съответната месечна помощ или невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Към заявлението си от 18.03.2024 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, Ч. съзнателно е приложил ЕР 4540/04.11.2003 г., вместо издаденото ЕР на ТЕЛК 491/20.02.2020 г. предвид поставянето си в по- привилегировано положение с оглед по- големия процент трайно намалена работоспособност и различните финансови измерения, определени в закона. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че той не е уведомил въобще ДСП- Люлин за това експертно решение от 2020 г., което е получил и за което е знаел, респективно не е уведомил институцията за настъпилата промяна в обстоятелствата, каквото е законовото изискване. Предвид факта, че не всяко получаване на месечна помощ е предпоставка за издаване на заповед по чл. 27, ал. 3 ЗХУ, а само в хипотезите, когато получаването на социалното плащане се дължи на недобросъвестност на лицето, то тогава предполага в заповедта на директора надлежно да бъдат описани съображенията, поради които административният орган счита, че лицето е недобросъвестно, т. е. следва да бъде посочено кои точно факти и обстоятелства, представляващи пречка за получаване на месечна помощ, лицето е знаело, но укрило, или невярно е декларирало. В случая от мотивите, изложени в заповедта, такива конкретни съображения са установени и изложени прецизно, макар и лаконично. Логиката на нормата е ясна и ярко изразява целта на закона.Този подход цели да защити както интереса на правоимащото лице, така и интереса на държавата, а именно: правоимащото лице ще може да получи месечна добавка в зависимост от степента на своето увреждане и потребностите си, а държавата, чрез съответните органи, ще изплаща добавката само на лица, които, посредством индивидуалната оценка на потребностите, са изпълнили условията на нормата. Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е законосъобразен, а решението, с което същият е отменен, е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,