Решение № 6413 от 15.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община (СО) район Изгрев, чрез процесуалния му представител юрк. Петкова, срещу решение 949 от 15.02.2023г., постановено по адм. дело 10759/2022г. на Административен съд София - град, 41 състав, с което е отменена виза за проучване и проектиране от 07.10.2020г. на Главния архитект на СО район Изгрев, в частта, с която е посочено, че при проектирането следва да се спази влезналото в сила решение 10637/2019г. на АССГ. С решението СО е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че със заповед РА50 658 от 02.09.2019г. на Главния архитект на СО район Изгрев е разрешено служебно на основание чл. 135 ал. 5 ЗУТ изработването на проект за изменение на ПУП в териториален обхват УПИ VIII за озеленяване, УПИ XIII- 1461 и УПИ IX за обществено обслужване, кв. 86а, м. Изток - изток за създаване на нов УПИ за детска градина. Излага съображения, че съобразно чл. 135 ал. 6 ЗУТ с издаването на тази заповед спира прилагането на действащия ПУП, като съответно тази заповед е предмет на съдебно оспорване по адм.д. 10637/2019г. по описа на АССГ. Поради това твърди, че в оспорената виза законосъобразно е посочено, че визата важи след влизане в сила на решението по това дело и съответно проектирането следва да бъде съобразено с решението по адм.д. 10637/2019г. на АССГ. Твърди че това е така, тъй като съгласно чл. 140 ал. 2 ЗУТ визата е копие извадка от действащия ПУП и съответно неговото изменение ще измени и съдържанието на визата. Навежда съображения, че визата е издадена не под отлагателно условие, а под условие за действителност, тъй като решението по адм.д. 10637/2019г. на АССГ е преюдициално, тъй като с евентуалното потвърждаване на заповедта по чл. 135 ал. 5 ЗУТ ще бъде променено предназначението на имота УПИ XIII 1461 от такова за жилищно строителство в такова за детска ясла. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения в полза на процесуалните представители на ответниците адв. Стоянова и адв. Запрянов. Ответниците Б. Ботев, А. Ботева Шабанска, З. Панева Нейкова и О. Панева, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците Г. Георгиев и М. Георгиев, чрез процесуалния си представител адв. Запрянов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София град е приел, че е издадена виза от 07.10.2020г. за УПИ XIII 1461, кв. 86а, м. Изток - изток, в която е посочено, че се издава въз основа на съдебно решение 5178/08.08.2018г. по адм.д. 1379/2018г. на АССГ и че за УПИ XIII 1461 има издадена заповед РА50 658 от 02.09.2019г. на главния архитект на СО за допускане за изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ, която съгласно чл. 135 ал. 6 ЗУТ спира прилагането на действащия ПУП. Във визата е посочено и че тази заповед е оспорена и по оспорването й е образувано адм.д. 10637/2019г., което не е приключило, като при проектирането следва да се спази влезналото в сила решение по адм.д. 10637/2019г. на АССГ, предвид неговия предмет изменение на плана за регулация и застрояване. Посочил е и че визата от 07.10.2020г., съобразно приета по делото СТЕ, представлява извадка от действащия план, одобрен с решение 241 по протокол 38 от 16.04.2009г. на СОС и е за проучване и проектиране на жилищна сграда с кота +15м. височина в УПИ XIII 1461, съобразно отреждането на имота по този план за жилищно строителство, а със заповедта РА50 658 от 02.09.2019г. е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ с отреждане на имота за детска ясла. Съдът е посочил, че настоящото производство е във връзка с решение 10477 от 17.11.2022г. по адм.д. 5452/2022г. на ВАС, с която е отменено решение 441 от 26.01.2022г. по адм.д. 12095/2020 на АССГ в частта, с която е оставена без разглеждане жалба на Д. Паскалева Ботева /наследодател на Б. Ботев и А. Ботева - Шабанска/, О. Панева и З. Панева Нейкова и Л. Паскалева Ботева /наследодател на Г. Георгиев и М. Георгиев/ срещу визата от 07.10.2020г. в частта, с която е посочено, че при проектиране следва да се спази влезналото в сила решение 10637/2029г. на АССГ и производството по делото в тази му част е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът е посочил и че адм.д. 10637/2019г. на АССГ не е приключило, тъй като по него има постановено решение, което не е влезнало в сила. За да постанови оспореното съдебно решение в това производство съдът е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, като същата представлява копие извадка от действащия ПУП съгласно чл. 140 ал. 2 ЗУТ, както и е издадена въз основа на влезнало в сила съдебно решение 5178 от 08.08.2018г. по адм.д. 1379/2018г. на АССГ, което е влезнало в сила преди издаването на заповед РА50 658 от 02.09.2019г. Приел е, че поставянето във визата на условие да се спази и проектирането да се съобрази с евентуално бъдещото постановено решение по адм.д. 10637/2019г. на АССГ, възпрепятства лицата да пристъпят към изпълнение на визата и към проектиране и противоречи на закона, тъй като законът не поставя такова изискване при проектирането, а именно да бъдат съобразявани бъдещи изменения на действащия план. По тези съображения съдът е отменил виза в тази й част, в която е поставено условие проектирането да бъде съобразено с влезналото в сила решение по адм.д. 10637/2019г. на АССГ. Решението е правилно. Оспореното съдебно решение е постановено във връзка със съдебно решение 10477 от 17.11.2022г. по адм.д. 5452/2022г. на ВАС, с която е отменено решение 441 от 26.01.2022г. по адм.д. 12095/2020 на АССГ в частта, с която е оставена без разглеждане жалба на Д. Паскалева Ботева /наследодател на Б. Ботев и А. Ботева - Шабанска/, О. Панева и З. Панева Нейкова и Л. Паскалева Ботева /наследодател на Г. Георгиев и М. Георгиев/ срещу визата от 07.10.2020г. в частта, с която е посочено, че при проектиране следва да се спази влезналото в сила решение 10637/2019г. на АССГ и производството по делото в тази му част е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. От доказателствата по делото се установява безспорно, че оспорената виза от 07.10.2020г. е такава по реда на чл. 140 ал. 2 ЗУТ, а именно представлява копие извадка от действащия ПУП, който в случая е този одобрен с решение 241 по протокол 38 от 16.04.2009г. на СОС. Съгласно чл. 140 ал. 2 ЗУТ Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Видно от цитираната разпоредба визата следва да има посочено съдържание и не е допустимо включването в нея на допълнителни условия. Единственото залегнало в нормата допустимо условие е за изработването й върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП, ако е последвало приемането на кадастрална карта след одобряването на ПУП. Предвид посоченото поставеното допълнително условие за съобразяване на бъдещото проектиране с влезналото в сила решение по адм.д. 10637/2019г. на АССГ, което и към настоящия момент не е влезнало в сила, не почива на законова норма, поради и което е незаконосъобразно. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на Административен съд София - град е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на процесуалния представител на ответниците по касация Б. Ботев, А. Ботева Шабанска, З. Панева Нейкова и О. Панева адв. Стоянова за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата е основателно като същото следва да бъде уважено в рамките на претендираното, тъй като съобразно тази разпоредба се определя възнаграждение в размер не по малък от предвиденото минимално възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 1250 лв. Тъй като обаче в случая са представлявани повече от едно лице, то претендираното по този ред възнаграждение в размер на 5000 лв. не е прекомерно, като се отчита и правната и фактическа сложност на делото. За Г. Георгиев и М. Георгиев претенцията за разноски е в размер на 1250 лв. по отношение на всеки от тях, като тези разноски не са прекомерни, тъй като са в рамките на минимално предвиденото възнаграждение по Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство по дела по ЗУТ, поради и което искането следва да бъде уважено, а възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,