Решение № 14281 от 29.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2015 г.

Решение № 14281 от 29.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ " Бойко Астатков - Армпроект" гр. Перник срещу решение № 4521/29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1514/2013 г., по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат подробно развити доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Представя писмени доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът по касация - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП не се представлява, не взема становище по касационната жалба . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. С Решение № 4521/29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1514/2013 г., Административен съд София-град e отхвърлил жалбата на ревизираното лице /РЛ/ ЕТ "Бойко Астатков - Армпроект" гр. Перник срещу ревизионен акт /РА/ № 141114072/14.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден при обжалването по административен ред с решение № 2963/14.12.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. С процесния РА за ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 379 393,80 лв. за периоди м. 03. - м. 11.2008 г., м. 05.-м. 08.2009 г., и м. 11.2009 г., както и съответните лихви за забава върху главницата. Задълженията са установени по фактури, издадени от следните доставчици: 1. "Айк-М" ЕООД, по 14 бр. фактури, издадени м. 06 - м. 11.2008 г. с общ размер на ДДС 166060,22 лв., 2."Селар" ЕООД, по 6 броя фактури, издадени м. 04,06,07,08 и 09.2008 г. с общ размер на ДДС 43 257,10 лв., 3."Рекс" ЕООД, по 8 броя фактури, издадени м. 03 и 05.2008 г. с общ размер на ДДС 85 848,20 лв., 4. "Ники фор мениджмънт" ЕООД, по една фактура от 26.11.2008 г. с ДДС 3612 лв., 5."Мед ком" ЕООД, по 7 броя фактури, издадени м. 06,07 и 08.2009 г. с общ размер на ДДС 53 439,70 лв., 6."Титан сити" ЕООД, по 4 броя фактури, издадени м. 05 и 06. 2009 г., с общ размер на ДДС 21 385,62 лв. и 7. "Метал импорт експорт" ЕООД, по една фактура от 09.11.2009 г. с ДДС 5790,16 лв. Всички фактури имат за предмет доставка на стоки - арматурно желязо като основната дейност на ревизирания търговец е строителство и търговия с арматурно желязо. В решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, извършил е преценка и на събраните доказателства в хода на съдебното производство, вкл. и заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза. За да отхвърли изцяло жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел тезата на приходните органи, изложена в РД и РА, че по всички фактури, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не са настъпили данъчни събития, тъй като съответният доставчик не разполага с материални ресурси и персонал за извършването им, липсват доказателства за предаване на стоките, както и доказателства за извършени разходи по доставката и приемането им. Приел е за недоказано от страна на ревизираното лице и получател по фактурите на прехвърлянето на право на собственост върху стоките чрез отделянето им от рода по реда на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, чрез предаване. Съдът е кредитирал изводите на вещото лице по приетата счетоводна експертиза досежно счетоводното отразяване на процесните фактури, но не и относно съдържанието им и във връзка с отговора на спорния по делото въпрос относно настъпило данъчно събитие по всяка една от фактурите. Касаторът, от друга страна, намира тези изводи на съда за необосновани и незаконосъобразни като излага оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила поради недадени указания, неправилно разпределена доказателствена тежест, както и за необоснованост поради несъобразяване на релевантни доказателства и обстоятелства за спора и конкретно за обстоятелствата относно произхода на стоките, предаването, транспортирането и използването им за последващи облагаеми доставки, поради направени погрешни фактически изводи, довели и до материална незаконосъобразност на решението. Касационният съд намира жалбата за частично основателна. Решението е правилно в частта с която е потвърден РА, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от, "Мед ком" ЕООД и "Титан сити" ЕООД и, а в останалата част относно фактурите издадени от "Ники фор ник мениджмънт" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс" ЕООД, "Айк-М" ЕООД, "Селар" ЕООД, и "Рекс" ЕООД същото е неправилно и следва да бъде отменено. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните стоки - арматурно желязо. Относно доставчиците "Мед ком" ЕООД и "Титан сити" ЕООД е установено, че издадените от тях фактури /с изключение на две фактури, издадени от "Мед ком" ЕООД/ са отразени в счетоводствата им, вкл. в дневници за продажби за съответните периоди, съответно са включени в дневници за покупки при получателя, а направените плащания са осчетоводени по съответните кореспондиращи счетоводни сметки. Според приетото заключение на ССчЕ стоките по издадените от тези доставчици фактури са били предмет на последваща реализация, за което търговецът е издал данъчни фактури на свои клиенти. Фактурите, издадени от тези доставчици са придружени от двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Съдът е приел, че тези двустранно подписани протоколи не отразяват вярно изложените в тях обстоятелства. Тези изводи на съда са обосновани. С оглед събраните доказателства по делото се установява, че в приемо-предавателните протоколи с "Мед ком" ЕООД не е отразено място на предаването, не се съдържа индивидуализация на мястото на приемо-предаване, на лицата, които са го извършили и на стоката по вид и спесификации. Отделно от това, с оглед събраните доказателства в съдебната фаза на производството - данни за документи с невярно съдържание, издадени от името на "Мед ком" ЕООД и "Титан сити" ЕООД, вкл. направените декларации от управителите на двете дружества, че не са извършвали търговска дейност, не са подписвали договори, фактури и анекси, както и не са осъществявали доставки на стоки. От друга страна не са събрани доказателства също и за материалната обезпеченост при доставчиците, а оттам и за възможността на тези доставчици да прехвърлят право на собственост върху фактурираните стоки в съответния вид и количество, както и за осъществено транспортиране, превоз на стоките. Правилно съдът е преценил, че единичните събрани доказателства, установяващи наличието на обстоятелствата, които са относими спрямо извода за възникнало данъчно събитие по всяка от издадените фактури, не установят това при условията на пълно доказване. Като е достигнал до извода, че по фактурите, издадени от доставчиците "Мед ком" ЕООД и "Титан сити" ЕООД данъкът е начислен неправомерно поради липса на настъпили данъчни събития - прехвърляне на право на собственост върху стоки - арматурно желязо, първоинстанционният съд е постановил обосновано е законосъобразно решение, което следва да се остави в сила в тази си част. Решението на АССГ е необосновано досежно направените изводи за липса данъчни събития по фактурите, издадени от останалите петима доставчика -"Ники фор ник мениджмънт" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс" ЕООД, "Айк-М" ЕООД, "Рекс" ЕООД и "Селар" ЕООД. Установено е, че издадените от тези дружества фактури са отразени в счетоводствата им, вкл. в дневници за продажби за съответните периоди, съответно са включени в дневници за покупки при получателя, а направените плащания са осчетоводени по съответните кореспондиращи счетоводни сметки. Според приетото заключение на ССчЕ стоките по издадените от тези доставчици фактури са били предмет на последваща реализация, за което търговецът е издал данъчни фактури на свои клиенти. Фактурите, издадени от тези доставчици са придружени от двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Обратно на възприетото от първоинстанционния съд, при преценка на двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи се установява, че същите удостоверяват надлежно отделянето на родовоопределените стоки от вида по вид, количество и спесификации, като посочването на дата и място на предаването или на приемането е достатъчно за индивидуализацията на тези съществени реквизити. Относно доставчика "Айк-М" ЕООД е представен и договор за съвместна дейност, както и доказателства за трайно установени търговски отношения и предходни доставки на същите стоки. Представени са и доказателства за съхраняване на стоките предвид договор за съвместна дейност с "Метал груп инженеринг" ЕООД за ползване на складова база, както и за произход и осъществен превоз предвид фактури и ЧМР от "Метеора" ООД и "СБСМ" ЕООД. Относно доставчика "Селар" ЕООД е представен договор за доставка. Събрани са достатъчно доказателства, които необосновано не са ценени от първоинстанционния съд относно произход на стоките с оглед данни за доставка от "Хулярос-Теодорос" Солун и превоз от ЕТ "Марникел-Севдалина Иванова". Относно доставчика "Рекс" ЕООД също са налице доказателства за договорни отношения с РЛ, както и за такива с предходни доставчици на стоки от същия вид и качество. Относно доставчиците -"Ники фор ник мениджмънт" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс" ЕООД е установено отделянето и приемо-предаването на стоките, както и последващата им реализация към клиент СД Бокал-С като счетоводно са отразени и постъпилите приходи от последващата реализация. Същите обстоятелства, но към други последващи клиенти, индивидуализирани в заключението на приетата по делото ССчЕ, се установяват и за доставчиците "Селар" ЕООД, "Айк-М" ЕООД и "Рекс" ЕООД. При така събраните доказателства е установена възможността на тези доставчици да прехвърлят право на собственост върху стоки от същия вид, както и самото прехвърляне на право на собственост предвид надлежното отделяне на стоките от рода им. Безспорно е установено използването на стоките за основната икономическа дейност на ревизираното лице и за последващи облагаеми доставки. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, по отношение на тези трима доставчици е налице установена реалност на извършените доставки. При направения извод за реалност на спорните доставки доставчиците са имали задължение за начисляване на ДДС, което е сторено от тях правомерно и не е налице основание да се откаже на получателя на доставката правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид изложеното касационният съд намира, че решението на АССГ в тази си част е неправилно, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в частта му, в която на едноличния търговец и ревизирано лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчици -"Ники фор ник мениджмънт" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс" ЕООД, "Айк-М" ЕООД, "Селар" ЕООД и "Рекс" ЕООД, съответно са начислени лихви за забава. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски. Съразмерно на уважената част от жалбата, при съобразяване размера на направените и поискани разноски от търговеца пред първата инстанция и в касационната инстанция /6720 лв./, компенсирани с дължимото юрисконсултско възнаграждение за ответника по касация, съразмерно на отхвърлената част от жалбата /3072 лв./, в тежест на бюджета на приходните органи и в полза на ревизираното лице следва да се присъди за разноски в двете съдебни инстанции, съразмерно и компенсация, сума в размер на 3241 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,