Решение № 11423 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2015 г.

Решение № 11423 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Гергина Стоянова" със седалище с. Горна Митрополия, община Долна Митрополия, представляван от Гергина Стоянова, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Георгиев, против решение № 119 от 20.03.2015 г., постановено по адм. д. № 919/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена неговата жалба против уведомително писмо изх. № 02-150-2600/6038 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г. за кампания 2013 в частта на отказано плащане за наддекларирана поради неотстранено застъпване площ от 8,03 ха . Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че съдът неправилно преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е постановен в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон, тъй като по отношение на установените застъпвания административният орган се е произнесъл без да съобрази относимите доказателства за процесните два парцели /№ № 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1/ и без да съобрази, че в производството по изясняване на принадлежността на площите в тези парцели, декларирани от повече от един земеделски производител, касаторът е представил вписани в Службата по вписванията /СВ/ нотариално заверени договори за аренда на имотите, в които попадат спорните площи, т. е. е доказал тяхното ползване. Допълва съображенията като сочи, че представените от Таня Петрова незаверени нотариално и невписани в СВ договори намира за непротивопоставими на нотариално заверените и вписани договори за аренда на едноличния търговец, даващи му право на ползване на парцели 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1,както и че Димчо Кучев въобще не е представил такива. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт в обжалваната част. Претендира разноски пред двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба-Директорът на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Д. Петрова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Намира твърденията на касатора за "неправилно разпределение на доказателствената тежест" за неоснователни и че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която, когато за една и съща площ със установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Счита, че административният орган не е компетентен да преценява истинността на представените договори при наличието на конкуренция на основания, както неправилно се твърди с жалбата и че Разплащателната агенция няма компетентност да преценява валидността на основанието за ползване на кандидатите, заявили за подпомагане едни и същи парцели. Сочи, че релевантната законова регламентация предполага санкциониране на всички кандидати, по отношение на които е установено застъпване на площи, и че административният орган, както и съдът нямат законово основание да ценят основанията на отделните кандидати за ползване на заявените от тях площи за подпомагане. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- Плевен е образувано по жалба на настоящия касатор против уведомително писмо изх. № 02-150-2600/6038 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г. за кампания 2013 в частта, с която му е отказано плащане за наддекларирана поради неотстранено застъпване площ от 8,03 ха за парцели № 16345-378-2-1 и № 73359-51-2-1. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По основното възражение за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, извлечено от чл. 58, ал. 1 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, с твърдение, че "пропускът на административния орган да събере необходимите и относими доказателства и извърши преценка в производството по изясняване на принадлежността на застъпените площи в спорните парцели", съдът приел, че при установено застъпване и предоставени документи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009, т. е. административният орган действа при обвързана компетентност, като отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати, и им налага и съответните санкции. Съобразил, че в случая е налице именно такова застъпване относно имоти БЗС 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 с кад. № 73359-063-004 и № 73359-061-017, което обстоятелство е установено след подаване на заявлението за подпомагане и преди издаване на уведомителното писмо, с което е одобрен търговецът за подпомагане по АЕП, код 24, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. По възражението за нарушение на материалния закон приел, че след като не са ангажирани доказателства относно отстраняване на установеното застъпване на площи от оспорващия, разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е правилно приложена. Този извод обосновал като посочил, че представянето на договори за аренда, вписани в Служба вписвания, не легитимира оспорващия като ползвател на имота, на който следва да бъде изплатено финансовото подпомагане, тъй като ДФЗ не разполага с компетентност да прецени кой договор от представените за парцелите легитимира земеделския производител като ползвател и именно поради тази причини в наредбата е предвидено, че се отказва подпомагане до отстраняване на застъпването, което отстраняване представлява регламентиране на взаимоотношенията между земеделските производители и собствениците на парцели по начин, водещ до липсва на застъпване на площи. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане в размера, посочен в уведомителното писмо за наддекларирани площи по мярка 214 "Агроекологични плащания", поради което отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за неправилно издирена и приложена правна норма. Противно на твърдяното, първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото право . По подаденото от ЕТ "Гергина Стоянова" общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с УИН: 15/010413/67356, са извършени теренни и административни проверки от ДФЗ, които установили парцели, недопустими за подпомагане поради това, че били декларирани от повече от един кандидат, т. е. застъпване на парцелите. От страна на ДФЗ и на основание заповед № 247463/16.07.2013 г. експерт при РТИ Плевен извършил и проверка на място, за което съставил контролен лист (л. 50 от делото), връчен на кандидата срещу подпис. Същите факти съдът установил и с назначена, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно - техническа експертиза, за деклариране на БЗС 16345-378-2-1, кад. № 73359-063-004 от оспорващия и от Т. Петрова, като от едноличния търговец е представен вписан договор за аренда от 19.05.2011 г, а от Т. Петрова - договор за наем от 5.05.2012 г. -за застъпената площ от 4.42 ха., а по отношение на имот БЗС 73359-51-2-1 с кад. № 73359-061-017 -застъпени площи от 5.05 ха, като оспорващият представил вписан договор за аренда от 19.05.2011 г. и от Т. Петрова- договор за наем от 7.05.2012 г., т.е. удостоверяване на правото на ползване за парцели с идентификатор 16345-378-2-1 и 73359-51-2-1 и на двете лица. Правилен и съобразен с практиката на ВАС е изводът на съда, че административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи, и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани, поради което административният орган правилно е отказал субсидия за застъпената площ и на двете лица. Установеното от фактическа страна налага несъмнен извод, че за горепосочената площ е налице основание за отказ на поисканото подпомагане, по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /в приложимата редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /в редакцията по ДВ бр. 23/2012 г./, според която финансова помощ по мярка "АЕП" не се предоставя, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. Противно на твърдяното, съдът точно е приложил посочената по-горе разпоредба. В този смисъл напр. решения № 7219 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 4664/2015 г. и № 6947 от 11.06.2015 г. по адм. д. № 4141/2015 г., двете- на IV отд. на ВАС Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите в тази насока са бланкетни, неконкретизирани и недоказани. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е своевременно заявено и основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Касаторът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ бр. 28 от 28 март 2014 г./ за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,