Решение № 9970 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2011 г.

Решение № 9970 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6322/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Фанко Димов Филипов и Павлина Димова Филипова от гр. София против решение № 2 от 27.01.2010 г., постановено по адм. д. № 6446 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - град. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община - Район "Възраждане " не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторите против заповед № РД-48-03/10.09.2009г, на кмета на община район "Възраждане "- СО, с която на осн. чл. 65 от ЗОС е разпоредено изземване на общински недвижим имот - жилище, поради ползването му без правно основание. Съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, без съществетно нарушение на административнопроизводствените правила по издаването му и в съответствие в приложимата материалноправна норма на чл. 65 от ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда относно наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 65 от ЗОС. Правата на общината върху процесния имот, са установени с акт за общинска собственост - № 907 от 10.06.2003 г. Това доказателство, съгласно чл. 5 от ЗОС представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в АОС факти. Безпорно е установено по делото, че касторите са се самонастанили в общинското жилище на ул. "Брегалница № 30,като за този адрес е констатирано, че няколоко сгради в една от които се намира и процесното жилище са негодни за обитаване и са застрашени от самосрутване. По делото не се оспорват събраните доказателствата за осъществяване на фактическа власт върху имота без основание, което обективира наличие на другия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС. Правилни са изводите на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Възраженията за необходимостта от настаняване в общинско жилище, каротекирането на касаторите съгласно наредбата на общинат не могат да бъдат разглеждани в рамките на това съдебно-административното производство. Видно от представените доказателства, действително жалбоподателите са с тежко социално и материално положение, но самонастаняването не санира изискването, което свързано с настъпване на визираните в заповед по чл. 65 от ЗОбС негативни последици, още повече, че видно от приложения протокол № 27 от 16.10. 2006 г. сградите на посочения адрес в една от които е процесното жилище са негодни за обитаване и опасни. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд, трето отделение