Решение № 422 от 12.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1394/2013 г.

Решение № 422 от 12.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1394/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. Г. В. срещу решение № 76/26.04.2013 г. по въззивно нохд № 91/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, I наказателен състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани като нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, на чл. 305, ал. 3, на чл. 339, ал. 2 НПК, на чл. 55 НПК, довели до неправилно приложение на закона с осъждането по повдигнатото обвинение. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е частично основателна и делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд. № 91/2013 г. потвърдил присъда № 29/24.10.2012 г. по нохд. № 2302/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия В. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 30.06.2005 г. - 29.11.2006 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице - изпълнителен директор на [фирма], [населено място], присвоил чужди пари и вещи, собственост на [фирма], връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява на обща стойност 65 050,83 лева - големи размери, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - по чл. 316 НК. На основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Признал го за невинен и го оправдал за сумата от 155 034 лева, както и по квалификацията присвояването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай по смисъла на чл. 203, ал. 1 НК. Приложил чл. 37, ал. 1, т. 7 НК и лишил подсъдимия В. от правото да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене или управление на пари и имущество за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са основателни, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Съдът е допуснал нарушение на чл. 55 и чл. 107, ал. 5 НПК. Видно от съдържанието на определението, постановено в закритото заседание на 7.03.2013 г., е приел за основателно искането в жалбата за допускане до разпит на свидетел за посочените обстоятелства под условие - при довеждане на свидетеля, а за писмените доказателства, които са представени и подробно описани в жалбата, както и за другите доказателствени искания е постановил, че ще се произнесе в съдебното заседание след изслушване на страните. В проведеното на 4.04.2013 г. съдебно заседание защитникът на подсъдимия е представил копия от сметки № 501 и 422 за част от инкриминирания период и е потвърдил изложените в жалбата доказателствени искания за писмени доказателства и за разпит на един свидетел. С определението си съдът безмотивно е приел за основателно само искането за приемане на представените писмени доказателствени средства в съдебното заседание и, също безмотивно, за неоснователно искането за прилагането на оригиналната счетоводна документация. Цитирал е становището си от закритото заседание за условието, при което може да бъде допуснат свидетел и констатация за липсата на уважителни причини да не бъде доведен в съдебното заседание. Заявил, че не е необходимо да се изисква и прилага исканата финансова документация по съображения, "че по делото са събрани множество доказателства, назначена е експертиза, тезата на обвинението е изградена въз основа на множество други доказателства, свързани с това дали е била налице реална доставка, а не със свидетелски показания" и оставил без уважение искането на защитата за отлагане на делото и събиране на други доказателства. С отказът на посоченото основание за разпит на свидетел съдът е нарушил процесуалното право на защита на подсъдимия. Съдържанието на определението от закритото заседание и условието, при което съдът е приел за възможно да бъде допуснат и разпитан свидетел, не е било съобщено на подсъдимия и на защитника му, нито са дадени някакви указания, за които да се приеме, че не са изпълнени - извод, който следва от съдържанието на приложените на л. 21 и л. 22 призовки. Нарушил е и задължението си по чл. 107, ал. 1 НПК да събира доказателства по искане на заинтересованите страни и забраната по ал. 4 да отказва събирането на доказателства само защото такова искане не е направено в определения срок, или, какъвто е конкретния случай - не е доведен свидетеля в съдебното заседание. Проявил е едностранен подход и с немотивирания отказ за събиране на искани от страна доказателства в подкрепа на поддържана теза, различна от тази на обвинението, обосновано със "събрани множество доказателства, въз основа на които е изградена тезата на обвинението". Приел е само представените в съдебното заседание копия от документи, но не се е произнесъл по останалите, представени с жалбата, въпреки съображенията за непроизнасяне в определението от закритото заседание. Констатациите за извършената от съда процесуална дейност не отговаря на правилата по НПК и е довела до нарушаване на права на подсъдимия от предвидените в чл. 54 НПК, което е касационно основание за отмяна. Верни са възраженията в жалбата за допуснато и друго нарушение, което е съществено, поради което винаги е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. В противоречие с това не е даден отговор на възражението, подкрепено с подробни съображения, че в обвинителния акт обвинението срещу подсъдимия не е пълно и точно фактически формулирано като не е посочена конкретната му дейност и начина на присвояване, както и това, че се е отразило върху правилността на изводите за наличие на субективния елемент. Поддържа се и друго възражение, което също не е обсъдено - за оценка, направена във вреда на подсъдимия, в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК и за липса на мотиви в решението да бъдат кредитирани като достоверни и незаинтересовани показанията на свидетелите М. и Е. при наличието на данни за служебните им ангажименти в дружеството и за пряката им връзка с дейността на подсъдимия. Поддържа се нарушение на чл. 107, ал. 1 и чл. 13 НПК, конкретизирано с неправилен разпит и оценка на разпитания като свидетел И. вместо на лицето Х. К. за установяване на обстоятелства, относими към предмета на доказване, което е довело до неверни фактически и правни изводи. Не е обсъдено и възражението, че подсъдимият не може да бъде извършител предвид данните в конкретно цитираните разходни касови ордери на повдигнатото му обвинение поради липсата на подпис за получател на инкриминираните суми в подкрепа на тезата за невиновност поради липса на умисъл за присвояване. Определено е като нарушение и възприемането на експертизи и показания за факти и обстоятелства, констатирани за период от време когато подсъдимият не е бил на работа в дружеството. Приетите копия от документи не са били обсъдени, независимо, че представянето им е в подкрепа на изложени съображения за невиновност. От изложеното следва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви, което винаги е основание за отмяна. Доводите и възраженията не са били обсъдени подробно и задълбочено, не е даден мотивиран отговор защо са приети за неоснователни и не са изложени съображения в подкрепа на решението да бъде потвърдена оспорената осъдителна присъда. В обжалваното решение съдът е изложил декларативно констатациите си за правилност на първоинстанционните фактически изводи, но не се е задълбочил и обсъдил доводите за необоснованост, не е направил нов подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал, за да се обоснове неоснователността им. Възраженията по въпроса за умисъла също не са обсъдени. Доколкото има отговор на някои от поддържаните възражения в подкрепа на тезата за невиновност кратко, с очевидна немотивирана увереност и декларативност, е заявил становището си за неоснователност. Я. и конкретен отговор, но противоречив, е намерил място в мотивите по възражението за предубеденост на разпитаните по делото свидетели. Определено е като неприемливо, но отношението им към подсъдимия - като негативно, с което фактически е дал отговор с нееднозначен смисъл. Затова е бил длъжен подробно и задълбочено да анализира показанията на свидетелите, да обсъди всички данни и да ги съпостави с останалия доказателствен материал. Едва тогава е могъл да обоснове дали съвместната дейност с подсъдимия и създадените лоши отношения по повод обвинението са се отразили или не са се отразили върху достоверността на показанията за относимите обстоятелства и дали действително съдебният акт е постановен въз основа на безпротиворечив и достоверен доказателствен материал за разкриване на обективната истина, оценен според изискванията на чл. 107, ал. 3 и чл. 14 НПК. От изложеното следва, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимия във връзка с доказателствени искания и обоснована оценка на доказателствата по делото. Обжалваното решение не отговаря на изискванията за съдържание и не поради краткост, непълнота или наличие на противоречия в изводи, а поради липса на мотиви, защото съдът не е дал отговор на всички доводи и възражения, което е безусловно основание за отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане. Въззивният съд в друг състав следва да отстрани допуснатите процесуалния нарушения, да вземе предвид и обсъди всички доводи и възражения на страните, включително и относно приложението на закона (въпрос, който настоящата инстанция при направените констатации не може да обсъжда и да изразява становище за правилността на вътрешното убеждение), за да им даде мотивиран отговор и да реши правилно въпросите по чл. 301 НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение