Решение № 9309 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2018 г.

Решение № 9309 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "Т. Е." АД, представлявано от С. Г., чрез пълномощника адв. С. Т. срещу решение № 523 от 28 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 583/2017 г., по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на "ТЕЦ Свищов" АД, с променено наименование "Т. Е." АД от гр. С. Загора против решение № 32-108331 от 21 април 2017 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № Р-409 от 25 май 2017 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъдено търговското дружество да заплати на М. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. (сто лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на М. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико - Търново е образувано по жалба на "ТЕЦ Свищов" АД, с променено наименование "Т. Е." АД от гр. С. Загора срещу решение № 32-108331 от 21 април 2017 г. на началника на митница - Свищов, потвърдено с решение № Р-409 от 25 май 2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което на осн. чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС, във връзка с чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, е прекратено удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0100 от 20 юни 2016 г., издадено на "ТЕЦ Свищов" АД. За да отхвърли жалбата на акционерното дружество, съдът е приел, че дружеството не отговаря на условията, въведени с разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, тъй като към момента на издаване на оспорения административен акт, има непогасени публични задължения и те не са отсрочени/разсрочени или обезпечени. Приел е, че решението на началника на М. С. е законосъобразен акт, издаден в съответствие с материалния закон, в съответствие с целта на закона и не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС предвижда издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на лице, което няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на инстанцията по същество, че към момента на издаване на акта на митническия орган, търговското дружество има непогасени публични задължения и те не са разсрочени, отсрочени ли обезпечени. Законосъобразно е заключението на съда, че касаторът не отговаря на изискването на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени от съда в обжалваното решение. Изискванията на закона са императивни, поради което административният орган в условията на обвързана компетентност правилно е прекратил удостоверението за освободен от акциз краен потребител, издадено на "ТЕЦ Свищов" АД, с променено наименование "Т. Е." АД от гр. С. Загора, както правилно първоинстанционният съд е постановил. От приобщения доказателствен материал по делото по несъмнен начин се установява, че към 31 март 2017 г. дружеството има ликвидни и изискуеми данъчни задължения, както и задължения към осигурителни фондове, като същите не са обезпечени, разсрочени и/или отсрочени. Изложеният, в касационната жалба, довод за наличието на образувано адм. дело № 7640/2017 г., по описа на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, с предмет оспорване отказ изх. № 16-12-182 от 01 юни 2017 г. на министъра на финансите на Р. Б. за издаване на разрешение за отсрочване на публични вземания, дължими от касатора, установени с данъчни декларации по ЗДДС и ЗДДФЛ и с декларации обр. 6 за периода 01 март 2016 г. - 31 януари 2017 г., общо в размер на 548 468 лв., в това число главница - 488 895 лв. и лихва към 16 май 2017 г. - 59 573 лв. с краен срок за погасяване - три години, е неотносим към настоящото производство досежно законосъобразността на акта на митническия орган. Съгласно нормата на чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК разрешението за отсрочване и разсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 00 лв. се издава от министъра на финансите след получаване на писмено съгласие от надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Предвид на това, настоящия съдебен състав, след направена служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд установи, че цитираното съдебно производство не е приключило с окончателен съдебен акт от петчленен състав на Върховния административен съд, от който жалбоподателя да черпи позитивни субективни права. Ето защо, правилно Административен съд - В. Т. е установил, че задълженията на дружеството са ликвидни и изискуеми и то не отговаря на изискването, въведено от законодателя в нормата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, поради което законосъобразно началникът на Митница - Свищов и респективно по-горестоящият административен орган - директорът на Агенция "Митница" са прекратили издаденото на дружеството удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Следователно обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и при липсата на релевираното в касационната жалба отменително оплакване по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,