Решение № 2037 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2018 г.

Решение № 2037 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Петков от [населено място] против решение № 211/15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 221/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - началник на Районно управление - Полски Тръмбеш при ОДМВР - Велико Търново не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ № 15-0319-000153/18.07.2015 г., издадена от началника на РУ на МВР – Полски Тръмбеш, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, поради отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и да бъде взета кръвна проба, след ПТС с мотоциклет "Дукати Мулстистрада" с рег. [рег. номер на МПС]. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 и заповед № ЯЗ-3007/5.09.2012 г. на директора на ОД но МВР – Велико Търново. Спазени са изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като заповедта е издадена след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и е надлежно връчена на адресата по чл. 61, ал. 1 АПК. Изложени са подробни мотиви за превантивния характер на процесната ПАМ, основанията за налагането й по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и релевантност единствено на фактите, установени към момента на постановяване на процесната заповед по реда на чл. 142 от АПК. Прието е, че в конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства към момента на издаването на оспорваната заповед – 18.07.2015 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Установената в хода на административното производство фактическа обстановка, залегнала в мотивите на процесната заповед не е оборена от оспорващия с доказателства в съдебната фаза, а именно: на 18.07.2015 г. Петков е управлявал мотоциклет "Дукати Мулстистрада" с рег. № [рег. номер на МПС], като става причина за ПТП, предприемайки маневра с интензивно спиране и удар в бетонов бордюр, отказва извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, а в последствие и вземане на кръвна проба. Следователно е налице виновно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Фактическата обстановка е описана изчерпателно в процесната заповед, а отказа за тестване с дрегер е удостоверен с нарочен протокол-докладна записка № 319 р-7964/20.07.2015 г. на служител "Пътен контрол", както и отказа за вземане на кръвна проба, заявен пред дежурен лекар в ЦСМП-Велико Търново /протокол за мед. изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество по Амб. лист № 13473/18.07.2015 г. /. Предвид изложеното се явява неоснователен единственият касационен довод, че здравословното състояние на Петков /неадекватен/ сочи на невъзможност да откаже кръвна проба. Обосновани са и изводите на административният съд за превантивният характер на наложената ПАМ и необвързаност на това производство с административно-наказателното производство. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,