Решение № 8204 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2012 г.

Решение № 8204 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП (с променено наименование дирекция "ОДОП" - Бургас), срещу решение № 786 от 18.05.2012 г. по адм. дело № 2177 по описа за 2011 г. на административния съд - Бургас. С него по жалба на "Бург холидей" ООД, гр. Бургас е отменен акт за прихващане или възстановяване № 1109405 от 06.07.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-311 от 12.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, в частта, с която на дружеството е определена лихва за просрочие в размер на 1.19 лв. за данъчен период м. 10.2010 г. и е върната преписката на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне по искането. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Бург холидей" ООД чрез процесуалния представител адв. Христофор Кондев оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение административният съд - Бургас е отменил акт за прихващане или възстановяване № 1109405 от 06.07.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-311 от 12.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, в частта, с която на дружеството е определена лихва за просрочие в размер на 1.19 лв. за данъчен период м. 10.2010 г. и е върната преписката на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне по искането. За да отмени административния акт, съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалването, тъй като въпреки липсата на мотиви в акта относно задължението за лихва, същото е посочено в съответната графа на АПВ като изискуемо вземане. Приел е, че с оспорения АПВ, наред с установената дължима от "Бург холидей" ООД - по ЗДДС за м. октомври 2010 г. - главница в размер на 18.00 лв., е определена и лихва за просрочие в размер на 1,19 лева - за същия данъчен период. Същевременно, е установена и надвнесена от дружеството сума в размер 18.00 лв., дължима за възстановяване от фиска за периода м. август - м. октомври 2010 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД и е посочил, че изискуемостта на вземането на дружеството е възникнала преди изискуемостта на вземането на държавата. С извършеното прихващане задължението на "Бург холидей" ООД е погасено напълно и към тази дата не е следвало да бъде му определяна лихва за просрочие. Решението е правилно постановено. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на съдебното решение, доколкото по делото е установено, че в обжалвания АПВ сумата в размер на 1.19 лв., представляваща лихва за просрочие за данъчен период м. 10.2010 г., е посочена като изискуемо вземане. С решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бурас АПВ е бил потвърден изцяло, поради което съдът правилно е приел, че определената лихва за просрочие е останала дължима от дружеството. Правилни и в съответствие с приложимия закон са изводите на съда, че от една страна с АПВ е определена сума за внасяне в размер на 18.00 лв. за данъчен период м. 10.2010 г., а от друга е налице сума в същия размер за възстановяване за периода м. 08-м. 10.2010 г., поради което законосъобразно съдът е приложил чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, като е посочил, че двете задължения са погасени на по-ранната дата, поради което към м. октомври 2010 г. лихва за просрочие не е била дължима. Предвид изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 90.00 лв., съгласно представения договор за правна услуга от 25.06.2012 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение