Решение № 9664 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2013 г.

Решение № 9664 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Алексов от гр. Кюстендил против решение № 34 от 27.02.2013 г. по адм. дело № 354 по описа за 2012 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РД-12-94 от 23.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД-12-94/23.11.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 091-00-1105-5/17.10.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което Димитър Георгиев Алексов от гр. Кюстендил е задължен да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 1.01.2012 г. - 31.08.2012 г. с общ размер 2140.92 лв. заедно със законната лихва в размер на 166.94 лв. (общо 2307.86 лв.). Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 2 и чл. 54е, ал. 3 от същия кодекс (редакции - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.). Съдът необосновано е приел, че пропускът на жалбоподателя да декларира придобитото от него право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО, считано от 25.11.2011 г., е акт на неизпълнение на задължението му по силата на закона, действащ от 1.01.2012 г. и сочи недобросъвестност. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е упражнил правото на парично обезщетение за безработица със заявление вх. № 091-00-1105 от 2.09.2011 г. С разпореждане от 15.09.2011 г. е възобновено изплащането на паричното обезщетение за безработица за периода 1.09.2011 г. - 31.08.2012 г. в размер на 12.52 лв. дневно. От правна страна няма спор, че до 31.12.2011 г. лицето е изпълнявало условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила до 31.12.2011 г.) за получаване на на паричното обезщетение за безработица, тъй като не е имало отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. На 4.09.2012 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 26.09.2012 г. му е отпусната пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от датата на подаване на заявлението 4.09.2012 г., тъй като в хода на пенсионното производство при извършената служебна проверка длъжностното лице от отдел "Пенсии" е установило, че правото на пенсия при преференциалните условия на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е възникнало на 25.11.2011 г. На основание чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В разглеждания случай за периода от 1.01.2012 г. до 31.08.2012 г. на жалбоподателя Алексов не е отпусната пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Двете осигурителни плащания не са били съвместени, поради което не е налице законовото основание по чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на едното от тях - паричното обезщетение за безработица съгласно законовата разпоредба. Следва да се отбележи, че разликата в месечните размери на двете осигурителни плащания е незначителна - при получено средномесечно обезщетение за безработица от 267,62 лв. лицето е имало право на пенсия от 237.17 лв. (данни от разпореждане № 5701142920/13.11.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване). Недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО следва да бъде доказано. С подаденото заявление вх. № 091-00-1105 от 02.09.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица лицето е поело задължение да подаде декларация при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства, каквато в случая не е настъпила. По т. 2 заявителят е декларирал, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, което е в съответствие с действителното правно положение през периода м. януари - м. август 2012 г. Изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) е лишило от право на парично обезщетение лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Като се има предвид, че документите за придобития осигурителен стаж са били приложени към заявление вх. № 091-00-1105 от 2.09.2011 г. (т. 5), не би могло да се приеме, че след изменението на закона, в сила от 1.01.2012 г., осигуреното лице чрез съзнателно бездействие е въвело в заблуждение административния орган относно обстоятелството, че вече има право да поиска пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (достигнало е сбор от осигурителен стаж и възраст 100 при осигурителен стаж от първа категория повече от 10 години и навършена възраст от 52 години). Оспорените административни актове за възстановяване на получените суми за парични обезщетения за безработица за времето от 1.01.2012 г. до 31.08.2012 г. са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и подлежат на отмяна. Обжалваното решение на Кюстендилския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на административните актове. От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,