Решение № 282 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5520/2007 г.

Решение № 282 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5520/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. П. от гр. С. срещу въззивно решение от 18.05.2007 г. по гр. д. № 572/2006 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба С. община - район "В" не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решение от 16.11.2005 г. по гр. д. № 2578/2005 г. на Софийски районен съд, с което иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на С. община - район "Връбница, че 2/3 ид. части от недвижим имот-дворно място от 800 кв. м., находящо се в гр. С., ж.к. Модерно предградие, ул. "378", № 45 са собственост на Р. П. на оригинерно основание. За да отхвърли установителният иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) въззивния съд е приел, че не е налице основанието на което жалбоподателката е поддържала, че е собственица на процесния недвижим имот. Изложил е съображения, че срокът на придобивната давност не е изтекъл, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС, както и че с оглед отразеното в АДС, че имотът е отчужден от физическо лице, за отнети имоти, за които възниква правото на възстановяване по ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ давността започва да тече от 1997 г. Обжалваното въззивно решение е правилно. По делото е установено, че с частен писмен договор, нотариално заверен ищцата е закупила от Н. Н. на 7.01.1970 г. дворно място от 800 кв. м., находящо се в гр. С., ж.к. "М", ул. "378",№ 45. Договорът не е сключен в нотариална форма. По делото е представен АДС № 1619/29.10.1966 г., издаден за стар общински имот, в който е включен и процесния имот, както и АДС № 1* от 11.09.1970 г., в който е отбелязано, че мястото е завзето от М. С. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че процесното място е част от терена описан в АДС от 1966 г. Ищцата е поддържала, че е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като началния момент на упражняваното от нея владение е момента на закупуването му през 1970 г. Към този момент в сила е разпоредбата на чл. 86 ЗС /първоначална редакция от 1951 г./, която изключва придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на вещ - социалистическа собственост. След изменението с ДВ, бр. 31 от 1990 г. нормата предвижда, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Придобивна давност в полза на ищцата е започнала да тече с последващото законодателно изменение по ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., но с § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /Обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г./ се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. През периода, предвиден в посочената разпоредба /впоследствие този срок е продължен до 31.12.2007 г. със ЗДЗС - обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г./, няма да тече придобивна давност върху имоти държавна или общинска собственост. Въззивният съд правилно е приел, че към датата на предявяване на исковата молба - 15.12.2004 г. за ищцата срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. По делото не е установено праводателят на ищцата към моментана сключване на неформалната продажба през 1970 г. да е бил собственик на процесния имот, за да се приеме, че упражняваното от нея владение е по отношение на вещ- частна собственост, която може да се придобие по давност, след отмяната на ЗСГ през 1990 г. Предвид отразеното в представените по делото АДС, че имотът е завзет от физическо лице, правилно въззивният съд е приел, че по отношение на отнети имоти, за които възниква правото на възстановяване по реда на ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ давността съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ започва да тече от 1997 г. и към момента на предявяване на исковата молба през 2004 г. не е изтекла. Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесния имот на посоченото в исковата молба основание, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявеният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.