Решение № 6850 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 830/2017 г.

Решение № 6850 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 830/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 102 от 17.11.2016 г. по адм. дело № 206/2016 г. на Административен съд - Ш.. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - К. Г. К., изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ш. е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на К. Г. К. сумата 6600 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за 6 месеца, считано от 20.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че с решение № 29 от 22.04.2015 г. по адм. дело № 24/2015 г. на Административен съд Ш. е отменена заповед № ЧР-12 от 19.01.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. Г. К. за заеманата от него длъжност "главен инспектор РК" в отдел "Рибарство и контрол - Ш." в ГД "Рибарство и контрол" на ИАРА, считано от 20.01.2015 г. Решението е оставено в сила с решение № 6344 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 7024/2015 г. на Върховния административен съд. Със заповед № ЧР-62/13.06.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА служителят е възстановен на предишната длъжност, считано от същата дата, с основна заплата 1100 лв. Съгласно представените писмени доказателства по делото, съдът е констатирал, че след прекратяване на служебното правоотношение с Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, К. К. не е заемал държавна служба и не е бил назначаван на друга работа. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че претенцията на К. К. за изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, но не за повече от 6 месеца, е основателна. Посочил е, че са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗДСл - заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца е отменена с влязло в сила съдебно решение и за периода от 20.01.2015 г. до 20.07.2017 г. служителя не е работил по служебно или трудово правоотношение. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът правилно е приел, че същото следва да се присъди в размер на 6600 лв. - 1100 лв. месечно възнаграждение за период от 6 месеца общо. Правилно и в съответствие с константната съдебна практика на Върховния административен съд, съдът е намерил, че искането за прихващане, предявено от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с размера на изплатеното обезщетение на служителя по чл. 106, ал. 4 ЗДСЛ за неспазено предизвестие при прекратяване на служебното му правоотношение е неоснователно. Както вярно е посочил съдът, двете обезщетения - по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и чл. 106, ал. 4 ЗДСл имат различно предназначение, поради което няма основание за прихващане на изплатената сума за неспазено предизвестие със сумата, следваща се като обезщетение за оставането без работа на служителя. Изложените мотиви от съда в тази насока са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика на Върховния касационен съд в случая е неотносима. Правилно също съдът е приел, че няма основание за прихващане на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с полученото възнаграждение от ищеца в качеството му на вещо лице от Шуменския окръжен съд. Възнаграждението за експертна работа като вещо лице не е получено по служебно или трудово правоотношение, поради което не попада в приложното поле на чл. 104, ал. 1, изр. 2-ро ЗДСл. Тази хипотеза предвижда, че когато незаконно уволненият служител е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Такива фактически обстоятелства в обсъждания случай не са налице. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,