Решение № 14410 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 829/2019 г.

Решение № 14410 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 829/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "К. – Батак" ЕООД със седалище в гр. Батак, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Гатева. Жалбата е против решение № 697 от 22.11.2018 г. постановено по адм. дело № 95/2018 г. на Административен съд Пазарджик. С нея е отхвърлено оспорването на "К. – Батак" ЕООД против решение за налагане на финансова корекция № 13/312/02801/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/2941 от 27.09.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, включително твърдения за нищожност на административния акт, неправилна преценка на доказателствата и в тази връзка неправилни фактически установявания. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени решение за налагане на финансова корекция № 13/312/02801/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/2941 от 27.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и преписката да се изпрати на органа с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. М. Стойчева, с представен по делото писмен отговор от 31.01.2019 г. и молба-становище от 7.10.2019 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 13/312/02801/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-2600/2941 от 27.09.2017 г. С него на "К. – Батак" ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 349132. 79 лева, представляваща 100 % от предоставената помощ по договор от 30.10.2014 г., сключен между ДФ "Земеделие" и дружеството. За да отхвърли жалбата съда е приел, че решението за финансова корекция е издадено от компетентен орган, овластен от закон, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, съобразено с разпоредбата на чл. 59 от АПК. Не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всички срокове за провеждане на процедурата били спазени. Не били допуснати и нарушения на материалния закон. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган. Приел е, че не е изпълнен приложения към договора бизнес план за заложените приходи за 2016 г. и назначаването на служители, тъй като в срок от пет години от сключване на договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект. Не била постигната целта, която да оправдае финансирането с европейски средства. Съдът се е позовал на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и е констатирал нарушение на законово/договорно задължение, тъй като ползвателят не изпълнявал одобрения проект, не били постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана, тъй като реализираните приходи били 37 069. 17 лв. при заложени по бизнес плана 120 000 лв., поради което санкцията била 100 %. Съдът освен това е приел, че е налице и функционална несамостоятелност на хотел, който бил заедно с къщата за гости, поради което е прието, че се цели реализирането на един проект, но разделен на два по-малки, за да се кандидатства за всяка за отделно финансиране. Поради което съдът е приел, че правилно административния орган е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения след изплащане на финансовата корекция и е установена функционална несамостоятелност по отношение на извършената инвестиция. Обжалваното решение е неправилно. Постановено е при неправилно установена фактическа обстановка и въз основа на това - незаконосъобразни правни изводи. На първо място основателен е довода на касатора, че неправилно съда е обсъждал цялата сума като такава за подпомагане по мярка 312. Според данните по делото 20 % от отпуснатата помощ е национално подпомагане. Видно от приложеното по делото "изчисления на лошо вземане" на л. 353-354 от адм. д. № 13773/2017 г. от платената субсидия от 349132, 79 лева, 279306, 23 лева е субсидия от ЕС и 69826, 56 лева е националния бюджет. С оспореното пред Административен съд Пазарджик решение № 13/312/02801/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-2600/2941 от 27.09.2017 г., на "К. – Батак" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 349132, 79 лева, който размер е изчислен на основата на 100 % (сто процента) от стойността на сключения договор, тоест сумата е определена на максимума от 100 %. Този начин на индивидуализация на сумата за наложената корекция е незаконосъобразен. Към датата на издаване на оспорения административен акт – 27.09.2017 г., Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) изобщо не регламентира възможността за определяне на финансови корекции за средствата от националното съфинансиране. Едва с допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в "Държавен вестник" бр. 85 от 24.10.2017 г., законодателят изравнява правният режим на безвъзмездното финансиране от двата източника – Европейския съюз и националния бюджет. Тези законодателни промени обаче се явяват неприложими за конкретния случай, тъй като имат действие за напред. С решението си, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, изпълнителният директор на ДФЗ като ръководител на управляващия орган не е бил оправомощен да налага финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране. На второ място - по отношение на остатъка от сумата - 80%, обсъждана в обжалвания административен акт следва да бъде съобразено следното: Неоснователни са направените възражения в касационната жалба относно компетентността на органа - решението е издадено от компетентен орган в кръга на възложените му по закон функции - чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Преценката следва да бъде направена по отношение законосъобразността на административния акт. При тази преценка преди всичко следва да бъде посочено, че с процесното решение за налагане на финансова корекция, е определена 100 % финансова корекция (349132, 79 лева) на основание Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година (Методиката), утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Тази Методика обаче е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, оставено в сила с окончателното решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 от АПК, решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 47 от 14.06.2019 г., поради което е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката не е отменена, а е обявена за нищожна. Административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от такъв обявен за нищожен акт в определен от закона срок – чл. 195, ал. 2 от АПК. Нищожността е най-тежкия порок на административните актове, независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове, в случая е подзаконов административен акт. Определянето на размера и налагането на финансови корекции въз основа на нищожен акт няма правно основание, тоест процесното решение № 13/312/02801/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/2941 от 27.09.2017 г. в частта му за определяне на размера се явява незаконосъобразно. С оглед на това следва да бъдат обсъдени само подзаконовите разпоредби, послужили за издаване на процесното решение. Респ. да бъде преценено дали само те могат да обосноват издаване на административен акт със съдържанието на процесното решение. Правните основания, визирани в атакувания акт са - чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие ва микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредбата/, чл. 16, ал. 2, чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и чл. 46, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 от същата Наредба. Конкретните основания за връщане на помощта са по чл. 46, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 от Наредбата. Според тях Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба (т. 1), ползвателят на помощта е променил предмета на подпомаганата дейност (т. 3) и ползвателят на помощта не използва придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение (т. 4). Фактическите основания по посочените правни норми за налагане на финансова корекция са установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на този закон, твърдения за нежизнеспособност на бизнесплана и неизползване по предназначение на придобитите активи, както и нарушение на задължението да не се променя местоположението на подпомогнатите активи извън територията. Между дружеството-жалбоподател и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 13/312/02801 от 30.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г. за финансиране на проект "Семеен хотел", местност "Еньов камък", находящ се в УПИ ІІI-301 за отпускане на част от цялата сума по проекта. Определена е сума на инвестицията общо 524 241. 08 лева, като размера на помощта е била определена на 366 968. 75 лева. На 1.06.2015 г. и 11.09.2015 г. са били сключени анекси за извършена промяна в договора относно банковата сметка на ползвателя и за преуреждане размера на помощта - 349132, 79 лева. Няма никакъв спор, че строежът е изпълнен и въведен в експлоатация на 28.09.2015 г. Както и, че с Уведомително писмо за одобрение № 1440/312 от 22.01.2016 г. дружеството е уведомено, че е извършено плащане по банковата сметка на дружеството, като е изплатена оторизираната и заявена сума в размер на 165 648. 79 лева, като е прихванато авансово изплатено плащане в размер на 183 484. 00 лева, с дата на изплащане на окончателно заявената и оторизирана сума 16.12.2015 г. Съгласно Заповеди № 302730/27.10.2015 г. и № 304047/27.11.2015 г. е извършена проверка на място на бенефициент "К. -Батак" ЕООД. Констатациите от извършената проверка са, че част "Архитектура-сграда", част "Конструкции", част "Вертикална планировка", част "Електро", част ОВ, част ВиК и част "Архитектурно строителни работи, подпорни стени и ограда" съответстват на одобрените по проект. Съгласно изготвените контролни листове и снимковия материал към тях, към момента на извършената проверка на място преди плащане на бенефициент "К. -Батак" ЕООД, сградата е била завършена, с положена фасадна мазилка, изпълнена е оградата. Оформена е зелена площ с посадени дръвчета и храсти. На фаза довършителни работи е било само обзавеждането и оборудването на помещенията в хотела. При проверката не са констатирани промени и преустройства, различни от одобрените проекти. Втората проверка на място е била за периода 28.2.2017 г. - 10.03.2017 г. - с проверявани сгради, помещения, инфраструктура, машини и съоръжения и/или технологично оборудване, други активи и проверка на документи. Предвид тази проверка е прието от органа, че в съседния имот УПИ ІІ-301 е изградена къщата за гости по същата мярка от "Галати 1" ЕООД. Прието е, че е налице една и съща дата на закупуване на двата имота, скиците с визи за проектиране били с една и съща дата, проектите били изготвени от един и същи проектантски екип, с една дата на съгласуване и т. н. Това е дало основание на органа да приеме, че е налице функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия за получаване на помощта, поради което е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Тези изводи на административния орган, възприети и от първата инстанция, фактически и правни не могат да бъдат споделени. При обсъждане на експертизата, както и при проверката на данните, от контекста са изведени определени доводи, които да подкрепят тезата на административния орган. Същото се отнася и за събраните свидетелски показания. Съдът е дал превес на определени твърдения, без да посочи защо. В процесния случай са налице са два отделни имота, обособени като такива, два проекта, две скици и всички други документи са отделни. Дори строителството да е в един стил, както се твърди в административния акт, това е за естетичност при външния вид, но не може да бъде основание за липса на самостоятелност на единия обект. Според данните от вещото лице спорният хотел е в парцел, изцяло отделен с ограда от всички страни. Има отделно помещение за сервизно помещение и рецепция. Едноличен собственик на "К. – Батак" ЕООД е Л. Попов, който не притежава дялове и не участва в управлението на дружеството, стопанисващо съседната къща за гости. Поради което няма изкуствено разделяне на производствени и технологични процеси в различни проекти и семейният хотел функционира самостоятелно. Хотелът "Ла Каза" е със собствена рецепция, която се обслужва от рецепционистка на хотела, назначена от "К. -Батак" ЕООД. Рецепцията на хотел "Ла Каза" не обслужва къща за гости "Колори". Назначената по делото комплексна експертиза установява, че хотел "Ла Каза" разполага с регистър на настанените туристи, като за 2016 г. се е водел в електронната система на дружеството, а са 2017 г. и 2018 г. на хартиен носител. В представените регистри на хотел "Ла Каза" не са открити данни за вписвания за гости на къщите за гости "Колори". Приложени са рекламни брошури. Действително двата имота имат обща граница, но тя на място е материализирана с масивна ограда. С процесното решение за налагане на финансова корекция мотивите на административния орган да приеме, че е налице функционална несамостоятелност в основната си част касаят установеното сходство при изготвяне, внасяне, реализиране на проекта, етапите на строителство, придружаващата го документация и обслужващите дейности при функциониране на обектите-софтуерна поддръжка и счетоводни услуги. Първоинстанционния съд правилно е преценил, че дружествата, които стопанисват двата туристически обекта са започнали по едно и също време да предприемат и организират действия по изготвяне на проекти, внасянето им в съответната администрация и реализирането на тези проекти. Както и, че за малък район като община Батак, е нормално да има съвпадение на специалистите, съответно фирмите, които са наети да извършат услуга или строеж. В първоинстанционното производство са разпитани лицата, изготвили проектната документация, строителството на двата обекта, както и обслужващите счетоводството и софтуера на двата туристически обекта. Всички те безпротиворечиво установяват самостоятелността на двата обекта, обясняват причините за сходството на двата обекта, както и за възбудилите съмнения за функционална несамостоятелност факти при втората проверка на място. Съдът няма основание да изключи тези доказателства и да не даде вяра на показанията на тези свидетели, които безпротиворечиво установяват, че въпреки сходството двата обекта са напълно функционално самостоятелни. В следващото основание за приетата функционална несамостоятелност касае изграденото водозахранване на двата обекта. Доводите на административния орган в тази насока по никакъв начин не могат да обосноват съмнения за функционална несамостоятелност. Така е, защото захранването с вода е изпълнено според одобрения инвестиционен проект, изготвен от проектанта на двата обекта. Трасето на водопровода се решава още с одобряването на подробния устройствен план (ПУП). Вещото лице от назначената по делото комплексна експертиза установява, че за процесния обект има одобрен ПУП, където улицата тупик обслужва двата имота и съоръжението, изградено като "уличен водопровод PE-HD90 PN10" водоснабдява и двата обекта. От него се отклоняват сградните водопроводни мрежи, които са независими, със самостоятелни спирателни кранове и водомерни шахти. Или установена част функционална самостоятелност при водоснабдяването на двата обекта. Освен това проектирането и изграждането на водозахранването се осъществява според одобрения проект, а не от двата обекта. На последно място при първата проверка на място водозахранването е било изпълнено по същия начин, но въпреки това проекта е одобрен и е отпуснато исканото финансиране. Последната част от доводите на административния орган за функционална несамостоятелност на двата обекта касаят установено сътрудничество между двата обекта при рекламирането и съхранение на ключове от рецепцията на хотел "Ла Каза". Касационният съд счита, че това не е достатъчно за извод за функционална несамостоятелност на двата обекта. Отделните елементи на сътрудничество на двата обекта, които при това са от различен тип - съответно семеен хотел и къща за гости, които предлагат различен туристически продукт и са насочени към различен тип гости, не може да формира извод за функционална несамостоятелност на двата обекта. Още повече при установената и коментирана по-горе самостоятелност на двата обекта. С оглед на изложеното няма изкуствено създаване на условия за получаване на помощта, поради което и не е налице условието по чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредбата за налагане на финансовата корекция. Следва да се отбележи, че цитираната от административния орган разпоредба на чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредбата е обсъдена частично. Нито в административния акт, нито в решението на съда е посочена точната част от разпоредбата, която е искал да бъде като правно основание. Нормата е в две части - кумулативно - да са налице документи с невярно съдържание и/или изкуствено създаване на условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощ. И алтернативно - или едното или другото. Явно в случая органът е имал предвид само последната част - изкуственото създаване на условия, което е обективна предпоставка, но без изобщо да обсъди субективната такава в последната част на изречението - с цел да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Според чл. 2, изр. второ от нея целите на мярката са 1. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони и 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм. По никакъв начин нито органа, нито съда не е установил субективния елемент - да се извлече облага в нарушение целите на Наредбата и мярката съответно. Следващото основание за финансовата корекция касае неизпълнение на показателите по бизнес плана. Възможността за налагане на финансова корекция на това основание освен обявената за нищожна Методика, е и чл. 46, ал. 1 от Наредбата, въпреки че това основание не е обосновано с процесното решение за налагане на финансова корекция. В разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, цитирана от самия административен орган Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10 години, водещи до реализиране целите по чл. 2. Няма как на втория месец и на следващата година от пускането в експлоатация на хотела да бъдат направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и правилността на инвестицията. Ако не се приеме, че изобщо не е съобразен периода на проверката и развитието на предприятието по Наредбата за период от 10 години, въпреки възможността за периодични проверки по изпълнението, е налице и друго допълнение. Административният орган не е приложил правилно и цитираната от самия него Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР. В тази връзка Върховния административен съд вече се произнесе с мотиви, които се отнасят и за приложената в настоящия случай от административния орган Методика. Тя има характер на нормативен акт и визирания в нея мониторингов период е от пет години, за договори сключени преди 1.01.2015 г. В случая договорът с бенефициента е сключен на 30.10.2014 г., поради което и съобразно одобрената методика мониторинговия период е за срок от пет години и приключва през 2019 г. Освен това извършването на проверка за жизнеспособност на инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана, която в случая е създаване на семеен хотел. С оглед особеността - туристически услуги, не може да се търси веднага постигане на заложените приходи от основната дейност. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредбата при вземане на решение за размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Управляващия орган следва да отчете тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му задължения с приложимия нормативен акт, управляващия орган на първо място не е спазил изискването за продължителност на мониторинговия период, като изобщо не се е позовал на адекватен период за проверка - преди плащането и начало на експлоатационен период. Освен, че не е спазен нормативно определения мониторингов период, изводите за неизпълнение на поетия ангажимент са направени формално, без да се съобрази дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането. Като не са съобразени тези факти, управляващия орган е достигнал до грешен извод за нежизнеспособност на инвестицията и е наложил санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ. Освен това от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че е неправилен изводът в процесното решение, че реализираните приходи са в размер на 21 882. 75 лв., което представлявало 18. 24 % от приходите, заложени по бизнес плана. Установява се от икономическата експертиза в първоинстанционното производство и счетоводните отчети на дружеството за 2016 г., че реално предоставените нощувки за 2016 г. възлизат на 327 бр., от които 107 в апартаменти и 220 в стаи. Реализираните от тях приходи са в размер на 37 069. 17 лв. Процентното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от нощувки спрямо реализираните приходи от предоставянето им за 2016 г. е в размер на 30. 83 %. Този процент на изпълнение е за една, при това първа финансова година. И дори при приложената от административния орган т. 30 от Методиката (обявена за нищожна) – при една финансова година когато реализираните приходи са над 20 % и под 50 %, финансовата корекция е предвидено да е само 5 %, а не пълният й размер, каквато е наложена с процесното решение. С процесното решение за налагане на финансова корекция са направени констатации и за неизпълнение на показателите по бизнес плана относно назначения персонал. Предвидено е по бизнес плана да се назначи 1 управленски и 2 производствен персонал. При положение, че в самото процесно решение е посочено, че е установено 9 бр. трудови договори и 1 за рецепционист, ясно няма икономическа нежизнеспособност и неустойчива заетост за период 5 години, според изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредбата. С процесното решение за налагане на финансова корекция са направени констатации по т. 1 и т. 5 и за извършени преустройства в хотела, извършени без строителни книжа /т. 1 и са липсващи активи в хотела /т. 5/. За тях комплексната експертизата в първоинстанционното производство установява, че извършените преустройства и промени следва да се отнесат като несъществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти - съгласно чл. 154, ал. 1 от ЗУТ. За тях е спазен редът за извършването им по чл. 175, ал. 1 от ЗУТ, тъй като за извършените преустройства са представени екзекутивни чертежи с подпис на проектанта и печат "Екзекутивна документация" с дата 11.09.2015 г. А липсващите активи касаят само "Доставка диван 2-ка с размер 160/85/45 см" – 1 бр., "Доставка куфарник с размер 90/60/45 см" – 3 бр. и "Доставка диван 2-ка с размер 160/85/45 см" – 1 бр. Отклонението от одобрения проект е несъществено и не може да обоснове налагането на финансова корекция. Още повече, че за това нарушение няма и изложени мотиви от административния орган в процесното решение, нито има разпоредена финансова корекция на тези основания. Производствата по налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ вр. с разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., са санкционни и като такива следва да бъдат строго формални по процедура и конкретни по отношение налагането на корекциите. Едновременно с това следва да са мотивирани по отношение на твърденията за извършените нарушения, както в случая би могло да се приеме, че са наведени такива за извършени три такива - липса на самостоятелна функционалност на проекта и изкуствено създадени условия, недостатъчно приходи и ползване не по предназначение. И да е обоснован размера на санкцията за всяко едно от нарушенията. Ответникът по касация е изложил в административния акт мотиви за нарушенията, но е приел общо 100% санкция, без изобщо да се обсъди всяко едно от нарушенията и дали това налага корекция в пълен размер. Това би имало отношение ако е доказано извършването на някое от посочените нарушения, но в случая това не е направено, поради което решението следва да се отмени. Цитираната съдебна практика от страна на ответника по касация няма как да бъде съобразена, с оглед индивидуалността на всяко едно от производствата както по отношение на административния акт, така и на съдебните производства. Приложението на материалния закон винаги е въз основа на събраните доказателства и установените конкретни факти. Като е повторил и потвърдил извода на административния орган, съдът е постановил решение в нарушение на закона. Следва решението да бъде отменено и да се отмени обжалвания административен акт - решение за финансова корекция. В този смисъл е и постановеното по отношение на другия обект – решение № 3707 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 13520/2018 г. на ВАС, четвърто отделение. На касатора се полагат разноски - държавни такси, адвокатски хонорар за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, за двете инстанции по представен списък, подкрепен с доказателства за плащане. В писмената си молба от 7.10.2019 г. процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение следва да се уважи, но и да се отчете изключителната фактическа и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и активното процесуално поведение на страната. Страната има право на разноски-адвокатско възнаграждение за един адвокат. Поради което адвокатския хонорар за един адвокат за всяка инстанция следва да бъде намален на 4000 лв. Така на касатора следва да бъдат присъдени общо 12000 лв. – 3400 лв. държавни такси (по 1700 лв. на инстанция), 600 лв. за експертизи и 8000 лв. за адвокатско възнаграждение (по 4000 лв. за инстанция). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,