Решение № 7277 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2016 г.

Решение № 7277 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба по земеделие гр. А. срещу решение № 1743 от 15.08.2016 г., постановено от Административен съд В., ХVIII състав по адм. д. № 1398/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Алтернативно прави искане след отмяна на обжалваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът по касационната жалба К. С. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на началника на Общинска служба по земеделие гр. А., формиран във връзка със заявление № АУ-42-915/13.04.2016 г., с искане за регистриране прекратяването на договор за аренда. Съдът е отменил оспорения мълчалив отказ като незаконосъобразен акт - постановен в нарушение на материалния закон и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производството по подаденото заявление, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен извод, съдът приема, че заявлението, с което е сезиран началника на общинската служба по земеделие, е редовно от формална страна: депозирано е от лице - страна по договор за аренда от 21.10.2014 г.; спазено е изискването за писмена форма и са приложени писмени доказателства, установяващи настъпили промени в договора, включително неговото прекратяване, които обстоятелства подлежат на регистриране. Съдът приема, че в тази хипотеза, длъжностното лице действа при условията на обвързана компетентност, поради което дължи извършване на услугата - регистрация на прекратяване договора за аренда, при заявено, редовно по форма искане. То няма правомощия да се произнася по наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на арендния договор. Производството по регистрация е формално, като административният орган не може да прави преценка относно клаузите на договора за аренда. Лицето, което се ползва от направеното вписване в регистъра носи тежестта на доказване истинността на вписаните обстоятелства, в случай на спор по този въпрос. Т. спор се разрешава по съдебен ред пред общия граждански съд, който именно е компетентен да направи преценката относно договорените от страните срокове и тяхното действие. За да отмени оспорения мълчалив отказ съдът е съобразил и влязлото в сила определение на Варненския окръжен съд, с което е разпоредено вписването на прекратяване на договора за аренда от Службата по вписванията. По тези доводи съдът е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга в сроковете по чл. 57 от АПК. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на § 2, т. 2, б. "в" ДР на ЗА административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт, съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 8 от ПЗР на АПК. При тази правна квалификация на търсената защита, обоснован е правният извод на решаващия съд, че сезираната администрация действа при условията на обвързана компетентност и е следвало да извърши заявената услуга. Дори административният орган да разполага с данни за конкуренция на права, същият е длъжен да извърши заявеното удостоверяване, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване облигационен спор, каквито правомощия администрацията няма. Съгласно приложимите специални норми общинската служба по земеделие регистрира прекратяване на договор за аренда, като извършването на административната услуга предполага проверка на формалните изисквания - представяне на изявление за разваляне на договора от страна по този договор, изявлението да е в писмена форма и да удостоверено достигането му до насрещната страна. При наличие на тези формални предпоставки органът е длъжен да извърши предписаното от закона действие, а именно да регистрира изявлението за прекратяване на договора. Този извод се потвърждава и от факта, че изявлението за прекратяване е вписано в службата по вписванията след отмяна на отказ, постановен в охранителното производство. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че прекратяването на договора за аренда не е безспорно, тъй като арендаторът оспорва неизпълнението, което съставлява пречка за извършване на заявеното удостоверяване. Регистрацията на изявлението в службата по земеделие и вписването му в службата по вписвания по своя характер са действия развиващи се в едностранно охранително производство, поради което органът дължи проверка само по отношение на формалните изисквания. Извършването на предписаната от закона услуга няма конститутивно действие, а констативно, обективиращо едностранното изявление на арендодателя. Облигационния спор между страните може да се разреши единствено от общия съд в състезателно исково производство, в което всяка от страните по договора носи доказателствената тежест да установи твърдените факти. Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател за допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неконституиране на заинтересована страна. По тези доводи на първо място следва да се отбележи, че нарушаването на чужди процесуални права не е касационно отменително основание. На следващо място настоящият състав намира, че в производството по извършване на административна услуга страни са единствено заявителят и органът, комуто е възложено удостоверяването. Тъй като регистрацията има само констативен характер и оповестява изявлението на арендодателя за прекратяване на арендния договор, не е налице засягане на правната сфера на арендатора. Възражението му, че не е налице неизпълнение на арендния договор може да се разглежда само в исково производство. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че не са налице релевираните пороци, които да съставляват основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за тази инстанция е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение