Решение № 2883 от 20.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Камират" ЕООД против решение 357/19.09.2022 г., постановено по административно дело 73/2022 г. на Административен съд - Монтана. Касационният жалбоподател излага подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани с несъответствието му с материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Поради това касаторът моли съда да отмени атакуваното решение и да се произнесе по съществото на спора като обяви нищожността на оспореното уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Ответникът по касационното оспорване - заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита обжалваното съдебно решение за законосъобразно и обосновано и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като разгледа направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е сезиран с оспорване на уведомително писмо за одобрение на заявката за плащане 01/12/290720/88688/01 от 09.12.2020г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие на основание чл. 20 , т. 2, чл.20а, ал. 2, т.1 и т.2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие , чл. 19, ал. 2, чл. 19, ал. 3, т. 6 във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", наричана по-нататък само Наредбата, в частта, с която на търговското дружество е наложена редукция по заявката за плащане от 09.12.2020г. по схема Училищен плод за отчетен период от 01.11. 2020г. 30.11.2020г. в размер на 3488,42 лева без ДДС след приключило производство по административно обжалване пред министъра на земеделието. В решението на първоинстанционния съд са установени следните факти, относими към оплакванията в касационната жалба: "Камират" ЕООД е одобрен изпълнител по схемите "Училищен плод". Дружеството подава заявка за плащане 01/12/290720/886888/01 от 09.12.2020г. за отчетен период 01.11.2020г. 30.11.2020г. След извършената административна проверка по направената заявка за плащане е установено, че за доставените биологично произведени ябълки с приемо-предавателен протокол 1 от ЗП П. Пантов, са посочени дати на приемане и предаване 02.11.2020г. и 11.11.2020г., докато съобразно част IIБ от заявката за плащане, същите са доставени на 06.11.2020г. и 13.11.2020г. Също така е установено, че биологично произведените ябълки са закупени в обща опаковка, видно от приемо-предавателния протокол, а част от тях са доставени в индивидуална такава, съгласно част II Б от заявката за плащане. На 12.02.2021г. ДФЗ изисква от "Камират" ЕООД допълнителна информация. На 24.02.2021г. дружеството депозира отговор, към който са приложени коригиран приемо-предавателен протокол за закупени количества биологично произведени ябълки с посочени дати на приемане и предаване 06.11.2020г. и 13.11.2020г., като е представена нова част IIБ от заявката за плащане с променен вид на опаковката от индивидуална в обща. Административният орган приема, че е налице неизпълнение на условието по чл. 14, ал. 7, т.1 и т. 2 от Наредбата, съобразно които ако доставените продукти са закупени от оператор, вписан в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС, заявителят да предоставя продуктите на децата и учениците във вида, в който са закупени, без да ги съхранява, преетикетира и преопакова, поради което и на основание чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата финансовата помощ е редуцирана с 3488.42 лв. без ДДС. Съдът приема, че предявеното от "Камират" оспорване е допустимо, но неоснователно, тъй като оспореният административен акт не страда от порок, който може да обоснове неговата нищожност. Установено е, че административният акт е постановен от компетентен орган- заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, който е надлежно оправомощен от изпълнителния директор на ДФЗ; отговаря на изискванията за форма, поставени от АПК и е издаден след надлежното провеждане на процедурата, предвидена в чл. 18 от Наредбата. Според съда постановеният отказ за изплащане на помощта съответства и на материалния закон. Решението на административния съд е правилно. Касационната инстанция споделя напълно изложените от административния съд мотиви, че оспореният административен акт не страда от порок, който може да обоснове неговата нищожност и на основание чл. 221, ал. 1, предл. последно препраща към тях. Както в правната теория, така и в съдебната практика се застъпва становището, че при липса на законовоустановени критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или при пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т.е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление. В настоящия случай изводите на АС - Монтана, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на представените му правомощия и не е налице липса на форма или липса на волеизявление; не са допуснати и нарушения, които да са толкова съществени, че да водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта, са правилни и обосновани. Процесното уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие не е нищожно поради липса на компетентност на административният орган. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, която представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/. В ал. 4 на разпоредбата, е регламентирано, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си. Другояче казано, с цитираната разпоредба се регламентира компетентността на изпълнителния директор да издава актове, с които да контролира и управлява средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и от националния бюджет. Процесното уведомително писмо е издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в условията на делегирани му правомощия. В тази връзка, в касационното производство е представена и заповед 03-РД/2890#2/12.06.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, т. VIII от която е относима към настоящия случай. Уведомителното писмо се отнася до редуциране на финансова помощ по подадена заявка за плащане по схема "Училищен плод". Касационната инстанция приема, че правомощието за издаването му от заместник изпълнителния директор на фонда, изцяло попада в обхвата на делегираните права по т. VIII от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Несъмнено преценката на съда за липса на порок на акта, свързан с неговата форма и съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, се свежда до това, дали е постановен в писмена форма, която е и форма за неговата действителност. По делото пред първоинстанционния административен съд е констатирана липсата на порок във формата на акта- последният е в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, поради което съдът е изложил правилни аргументи, че уведомителното писмо не е нищожно и на това основание. От данните по делото, които са били относими за правилното разрешаване на правния спор, не се доказва и наличие на особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за прогласяване нищожността на оспорения административен акт. Твърденията на жалбоподателя, че административният орган не е преценил допълнително представените доказателства, се опровергават от доказателствата по преписката. В мотивите на постановения акт представените от жалбоподателя доказателства са обсъдени, но не са кредитирани.Отделно от това следва да се отбележи, че дори и такова нарушение да е допуснато, то би имало отношение единствено към унищожаемостта, но не и към валидността на акта. Правилни и обосновани са и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съществен порок на акта по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, който да обосновава неговата нищожност. Очертаните в теорията и практиката критерии за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" са следните: нищожност е налице при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; ако актът е изцяло лишен от законово основание и най-сетне- ако акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Т.е. единствено наличието на изключително тежко нарушение (порок), може да доведе до нищожността на акта. В настоящата хипотеза административният орган основава акта си на чл.19, ал.3, т.6 от Наредбата, съобразно която ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато са установени нарушения при изпълнението на доставките и посочва, че е налице неизпълнение на нормата на чл. 14, ал. 7 от Наредбата. Ето защо издаденият административен акт не е изцяло лишен от правно основание, напротив- същият е издаден въз основа на изрично предвидената в закона възможност административният орган да откаже изцяло или частично изплащането на помощта. Наличието на предвидените в Наредбата конкретни материалноправни предпоставки, на които се основава отказа, касаят пороци, които могат да обосноват унищожаемост, но не и нищожност на акта и остават извън предмета на първоинстанционното съдебно производство. По тези доводи и аргументи касационната инстанция счита, че обжалваното първоинстанционно решение не противоречи на относимите материалноправни норми, същите са приложени след вярна преценка на доказателствата, релевантни за правния спор, поради което е и обосновано. Ето защо касационната инстанция намира, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. Съдът определи същото в размер на 100 лева при спазване на чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,