Решение № 1884 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15038/2014 г.

Решение № 1884 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15038/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2340 от 16.10.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3867 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Репсол-Варна" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Карамфил" № 15, вх. А, ет. 2, ап. 30, представлявано от управителя А. Т. Х., е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031301716/12.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 581/7.10.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2010 г., м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 11.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 06.2011 г., м. 07.2011 г., м. 09.2011 г., м. 10.2011 г., м. 11.2011 г., м. 12.2011 г., м. 02.2012 г., м. 05.2012 г., м. 07.2012 г., в размер на 231 820.00 лв. главница и 46 242.60 лева лихви; задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 44 750.00 лв. главница и 6 799.60 лева лихви, както и солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС за дължим данък добавена стойност по доставки, извършени от "Репсола" ЕООД в размер на 9 000.00 лв. главница и лихви ат 2387.26 лв. по фактура № 1217 от 4.11.2010 г. и фактура № 1227 от 15.11.2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/ Русе, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в гр. Варна. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на бившата ТД на НАП Русе, еквивалентна на тази на изнесеното работно място Силистра /ИРМ Русе/ в обхвата на ТД Варна, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на дружества със седалище в гр. Варна като процесното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение ТР № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение