Решение № 12798 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2016 г.

Решение № 12798 от 25.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Л. В. М. - П., от гр. С., ж. к. "Лагера" бл. ..., подадена чрез процесуалния и представител- адв. Коцева срещу решение № 1947 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1901/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й с искане за прогласяване на нищожност на акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД), издаден от главен експерт "КРДС" при община Поморие, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от изпълняващия функциите на решаващ орган при О. П. Касационната жалбоподателка оспорва постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по подробно изложени в жалбата доводи. Иска решението да бъде отменено, като бъде прогласена нищожността на оспорения акт за установяване на АУЗД № АУ002028/16.08.2012 г., издаден от главен експерт "КРДС" при община Поморие. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Месни данъци и такси" не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят безсрочно само с искане за обявяване на нищожността им, какъвто е настоящия случай. Спецификата на спора обуславя и спецификата на проверка на АУЗД, като тя следва да обхване само тези пороци водещи до съществен порок на акта, който да е от естество да доведе до липса на каквито и да е валидни правни последици от издаването му. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с процесния административен акт, издаден от главен експерт "КРДС" в община Поморие са установени публичноправни задължения на жалбоподателката за такса битови отпадъци (ТБО), за периода 2007-2011 г., както и за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за същите данъчни периоди. В АУЗД, като основание за издаването са посочени декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадена от собственика Г. М. и разпоредбите на чл. 107, ал. 3 ДОПК, чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗУТ. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че за да е нищожен един административен акт е необходимо той де е издаден при пълна липса на всички условия визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Съдът е посочил още, че съгласно изградените в правната теория критерии относно възможните пороци, водещи до нищожност, такива биха били липсата на форма и от там съответно липса на волеизявление. Нарушението на административнопроизводствените правила е основание за нищожност в случай, че е довело до липса на волеизявление. В настоящия случай според съда АЗУД е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, както и нарушение на материалното право, които да водят до нищожност. При обстоен анализ на всеки един от сочените от жалбоподателя като основания са нищожност доводи решаващият съд е счел, че те не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обосноват неговата нищожност. Същите биха били аргументи за незаконосъобразност но не и за нищожност на АУЗД. По тези съображения е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил наведените основания, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е приел е, че не е констатирано наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като нищожен. АУЗД е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да обуславят неговата нищожност. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят безсрочно само с искане за обявяване на нищожността им. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (Арг.: чл. 149, ал. 5 АПК). В чл. 146 АПК (респ. - чл. 160, ал. 2 ДОПК) са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. Като критерий за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай, като правилно е приел първоинстанционният съд тези предпоставки не са налице. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,