Решение № 2705 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10861/2020 г.

Решение № 2705 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10861/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и заместник-министър на труда и социалната политика срещу Решение № 22 от 14.08.2020 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 215/2020 г., с което е отменено негово Решение рег. № BG05 M90 P001-2. 010-0403/11 от 7.04.2020 г. за верификация по искане за плащане на Сдружение с нестопанска цел "Дом на Идеята" и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че е осъществен фактическият състав по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а именно регистриран сигнал за нередност по договора, по който се отказва верификация. Излага съображения за законосъобразност на административния акт и неправилност на съдебното решение. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и касационната инстанция да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу отказа за верификация. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Сдружение с нестопанска цел "Дом на Идеята", чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Решение рег. № BG05 M90 P001-2. 010-0403/11 от 07.04.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и заместник-министър на труда и социалната политика, с което е постановен отказ за верификация по постъпило искане за окончателно плащане на Сдружение с нестопанска цел "Дом на Идеята" в размер на 256 769, 20 лв. Съдът е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният акт е издаден на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Двете хипотези са предвидени алтернативно и осъществяването на която и да е от тях е основание за отказ за верификация. В случая административният орган се е позовал на втората от тях във връзка с регистриран сигнал за нередност под № 105. За да отмени акта, съдът е приел, че пестеливо изложените фактически основания не сочат мотивираност на волеизявлението и спазване изискването на чл. 35 АПК. Видно от обстоятелствената част на обжалвания акт, регистрираният сигнал за нередност е във връзка с обстоятелството, че УО не могъл да добие разумна увереност в коректното изпълнение на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според съда тези мотиви не съдържат каквото и да било съображение по обстоятелствата, включени в листа за извършване проверка на място на 11.12.2019 г. Съдът е обсъдил резултатите от проверката и е приел, че са налице данни за пълно съответствие на заложеното в договора с констатираното от проверката при интервюиране на 3 мъже и 5 жени, работещи по трудови договори в социалното предприятие, които са от наблюдаваната целева група. Според съда при издаването на акта не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което сочи на незаконосъобразност на отказа. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на отказа е, че към момента на постановяване на административния акт, така и до приключване на устните състезания, административният орган не представя доказателства за приключване на производството по регистрирания сигнал. С оглед липсата на ясни мотиви в оспореното решение, продължаващата висящност на сигнала за нередност и липсата на яснота какво е евентуалното финансово влияние на нередността, съдът е обосновал извод, че административният орган е допуснал нарушение на основни принципи на административното производство – принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 1, ал. 3 и 5 АПК, принципът за служебното начало по чл. 9, ал. 2 АПК и принципът за бързина и процесуална икономия по чл. 12 АПК. Нарушенията на основните принципи в случая сочи сериозно засягане на правата на сдружението и представляват несъответствие с целта на закона. С оглед тези съображения и констатираното по-горе неспазване на чл. 35 АПК, съдът е обобщил, че са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт по чл. 146, т. 3 и 5 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Актът, който е предмет на съдебен контрол, е с правно основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. По делото е безспорно установено, че е налице регистриран сигнал за нередност и този факт е достатъчен като фактическо основание за издаване на отказа. Започнатата процедура по администриране на сигнал за нередност е основание за отказ за верификация, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност. При тази хипотеза административният орган не дължи произнасяне по допустимостта на разходите по критериите, заложени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Нито следва да извършва проверка и да излага мотиви доколко сигналът е основателен и дали е приключило производството по определяне на финансова корекция. В обжалваното решение съдът неправилно е посочил, че един от спорните въпроси е дали е приключена процедурата по сигнала за нередност. Извършените процесуални действия във връзка с регистрирания сигнал за нередност не са част от производството по верификация. В настоящия случай нито органът, нито съдът дължи проверка дали са били налице основанията за определяне на финансова корекция. Съдът е извършил смесване на предпоставките, които касаят приложението на двата института, в резултат на което е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на отказа за верификация. Не са налице сочените от първоинстанционния съд основания за отмяна на административния акт. Същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Дом на Идеята" срещу отказа за верификация по постъпило искане за окончателно плащане на Сдружение с нестопанска цел "Дом на Идеята" в размер на 256 769, 20 лв. При този изход на делото в полза на Министерството на труда и социалната политика следва бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 900 лв., от които 1 700 лв. държавна такса за касационното обжалване и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,