Решение № 4249 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник на отдел Миграция СДВР, представляван от процесуалния представител срещу решение 561 от 07.01.2025 година, постановено по административно дело 9041 по описа за 2024 година на Административен съд София град, с което е отменена заповед УРИ 5392 ПАМ-2693 от 20.08.2024 година на началника на отдел Миграция СДВР. С нея е била наложена принудителна административна мярка Връщане в страната на произход в Сирия спрямо М. С. А., гражданин на Сирия. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на подадената жалба от лицето. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Няма постъпили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е била заповед УРИ 5392 ПАМ-2693 от 20.08.2024 година на началника на отдел Миграция СДВР, с която е била наложена принудителна административна мярка Връщане в страната на произход в Сирия спрямо М. С. А., гражданин на Сирия. Съдът е разгледал оплакванията в подадената пред него жалба, изложил е фактите относно отнетия статут на лицето, но е приел, че заповедта не била достатъчно мотивирана по изясняване на други факти относно личния живот на лицето и връзките му със страната на произход. Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при противоречиви мотиви. По делото няма спор за факти. По отношение на жалбоподателя пред първата инстанция е налице решение 14107 от 21.09.2022 година за прекратено производство на бежанец по Закона за убежището и бежанците на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. Решението за отнетия статут е постановено, предвид представените удостоверение за граждански брак сключен брак на 11.07.2022г., а представеното удостоверение за раждане е за дете, родено на [дата на раждане], т.е. много преди сключването на брака. Всички тези данни подробно са изложени в решението на ДАБ за отнемане на статута. Отчетено е, че лицето е признат за виновен и осъден във Федерална Република Германия на лишаване от свобода. През 2019г. е бил екстрадиран от България в Германия по искане на властите, след което е доизлежавал присъдата си в България. Издадено е последващо решение 19-ОК от 30.7.2024г. за недопускане на следваща молба за получаване на международна закрила на лицето. От направените справки няма данни нито къде се намира, нито неговия общ статус. Дори в съдебното решение на първата инстанция е прието, че от 2022 година до настоящия момент лицето пребивава незаконно в Република България. Поради което, при липса на каквито и да било други данни две години, правилно административния орган е пристъпил към издаване на заповед за принудително връщане в страната за произход. Не са допуснати нарушения на материалния закон и административния акт, въпреки краткостта на мотивите и с препратката към докладната записка, следва да се приеме, че притежава обоснованост в достатъчна степен за разглеждане на процесния казус. Решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови решение, с което да се отхвърли подадената жалба пред административния съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение