Решение № 12839 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2010 г.

Решение № 12839 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Аарон Кофи Апиа - гражданин на Гана, против решение № 87 от 11.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключения за неоснователност на жалба. Посочва, че бежанската история на жалбоподателя е многократно обсъждана от административния орган, без да са били налице основания за предоставяне на закрила, като проведеното административно производство е седмо по ред. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата на основание чл. 159 АПК, намира, че е редовно подадена от надлежна стана - адресат на административното решение, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало по последваща молба за закрила с рег. № 9235 от 27.07.2009 г. при ДАБ, с която жалбоподателят твърди, че като противник на управляващата партия в Гана не може да търпи жестокостите, притесненията и жертвите в държавата си на произход, случили се преди проведените през декември 2008 г. избори за президент и народни представители. В изпълнение на чл. 58, ал. 6 от ЗУБ административният орган е дал писмени указания и е запознал на разбираем за молителя език (български) с реда за подаване на молбата, с процедурата, която ще се следва, и с правата и задълженията на лицата, търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 19.01.2010 г. и на 03.02.2010 г. съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителна покана са проведени интервюта за изясняване на бежанската история, като видно от общия смисъл на изявленията на молителя, конкретна причина за предоставяне на закрила е съществуващият у него страх от преследване въз основа на политическите му убеждения от страна на официалните власти в страната и съществуващата там "анархия". По делото е представена справка № 2740 от 15.09.2009 г., обхващаща относимите към настоящото производство въпроси относно общото социално, политическо и икономическо положение в Гана, както и защитата на правата на човека. Видно от същото, след проведените в края на 2008 г. свободни и честни избори трайно подобрение бележи състоянието на човешките права, гарантирани от действащата конституция, светския характер на държавното управление и функционирането на независим съд и на комисията по правата на човека и административното правосъдие. Становище от 08.02.2010 г. по отношение основателността на молбата за закрила е изразил интервюиращият орган, като е предложил на решаващия административен орган да постанови отказ за предоставяне на статут. Съгласно предложението със сега оспорения административен акт председателят на ДАБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Аарон Кофи Апиа на основание чл. 8 и 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Мотив за отказа, направен след преценяване основателността на молбата за предоставяне на закрила въз основа както на личното положение на жалбоподателя, така и с оглед събраните и представени доказателства по преписката, е обстоятелството, че молителят не навежда нови обстоятелства, различни от разгледаните такива в предходните производства, установяващи липсата на условия за предоставяне на закрила. Неоснователността на искането за предоставяне на закрила е подкрепена и с позоваването на факта, че в хода на производството молителят е конкретизирал целта, с която е сезирал орган - липсата на документи и узаконяване на престоя си в страната ни. По отношение на обществено-политическата ситуация в държавата на произход е прието, че ситуацията със спазването на човешките права се подобрява трайно. При така установеното настоящата инстанция намира, че решение № 106 от 02.03.2010 г. на председателя на ДАБ е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган, че подадената последваща молба не съдържа твърдения за нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя или относно държавата му по произход. Доводите, касаещи предизборната ситуация в страната, освен че вече са били предмет на обсъждане в предходните производства, те са и в противоречие с установената ситуация в страната, характеризираща се с наличието на конституционно установен ред, гарантиране правата на човека и съществуващи гаранции за спазването им чрез създадените институционални механизми за това. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е нарушено правото му на защита чрез отклоняване искането на адв. Стоянов да изложи "данни и бележки" по случая. В протоколите от проведеното административно производство не се установява да са правени подобни искания, като видно от протоколите от проведените интервюта, пълномощникът на молителя и самият той са подписали представените им протоколи без възражения. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,