Решение № 14912 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2012 г.

Решение № 14912 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба подадена от Областен управител на област с Административен център гр. Хасково срещу решение № 77 от 28.03.2012 г. по адм. д. № 12/2012 г. на Административен съд Хасково, с което е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 35, ал. 1 - ал. 5 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - частично основателна. За да отмени оспорената разпоредба като незаконосъобразна, съдът е приел, че е налице е противоречие между разпоредбите на чл. 35 от Наредбата и нормативни актове от по-висока степен. Приел е, че с оспорената разпоредба, Общински съвет - Хасково е регламентирал налагането на наказания за маловажни нарушение, вкл. и такива свързани с движението по пътищата, да става с издаването на фиш, както е определил и размера на предвиденото наказание, като по отношение предвидения размер на наказанието "глоба" атакуваната разпоредба е в противоречие с чл. 186, ал. 1 от ЗДвП. Противоречието се състои в това, че нарушителите по наредбата се санкционират за маловажни нарушения с твърдо определен размер на глобата от 50 лева, въпреки разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда в подобни случаи налагане на глоба в размер до 50 лева, без предвиден законов минимум и поради несъответствието на оспорената разпоредба и норма от по-висш ранг, чл. 35, ал. 1 от НОРИППСОБДТОХ се явява приет в противоречие с материалния закон. Относно чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НОРИППСОБДТОХ, съдът е приел, че Общински съвет - Хасково също не се е съобразил с разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Разпоредбата на ал. 2, в която е предвидено, че при плащане в срок от 14 дни от издаване на фиша глобата се дължи в половин размер, не намира опора в ЗДвП. Подобна стимулираща мярка /плащане в размер на 70 на сто / е предвидена единствено при заплащане на глоба, наложена с електронен фиш - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, която възможност е въведена едва с ДВ, бр. 10 от 2011 г., т. е. към датата на приемане на последната редакция на чл. 35, ал. 2 от НОРИППСОБДТОХ - 26.03.2010 г., действащото българско законодателство не е предвиждало подобна възможност. Относно ал. 3 на чл. 35 от Наредбата, е посочено, че възприетият принцип за постепенно натрупване до определена сума, върху наложената глоба, се явява в абсолютен разрез с нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗАНН, който предвижда, че глобата е наказание, което се изразява в заплащането на определена парична сума. От дефиницията на това наказание, става ясно, че размера на сумата винаги е определен, т. е. в съответния нормативен акт е посочен един краен, окончателен размер на глобата, или са определени нейните долна и горна граници. Нарастването на глобата, обусловено от незаплащането, липсва като предвидена възможност в действащото българско законодателство, поради което чл. 35, ал. 3 от НОРИППСОБДТОХ се явява изцяло незаконосъобразен. Изложил е мотиви, че оспорената разпоредба от процесната Наредба е приета от компетентен орган, какъвто съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА се явява общинският съвет, поради което не са споделени доводите на Областният управител на Област Хасково, че ОбС-Хасково, приемайки чл. 35 от НОРИППСОБДТОХ, излязъл извън възложените му със закона компетенции, във връзка с което е поискано обявяване на нищожност на оспорения пред съда акт. Жалбоподателят счита за необоснован извода на съда относно липсата на нищожност на чл. 35 от наредбата. Съдът не е изложил мотиви относно степента на констатираните от него противоречия с материалния и процесуалния закон, достатъчно дълбоки и съществени за да прогласи нищожност, а е осъществил съдебен контрол само относно евентуалното твърдение за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че приемайки чл. 35 от наредбата, ОС Хасково е излязъл извън възложените му от закона компетенции, с приемането на чл. 35, ал. 3 от наредбата е излязъл извън рамките на своята нормотворческа дейност. Това, че е в правомощията на общинския съвет да издава наредби, с които да детайлизира уредени със закон обществени отношения, в предвидените в съответния закон случаи, не означава, че разпоредбите им не могат да бъдат нищожни поради материална и предметна некомпетентност. Съгласно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен - чл. 7, ал. 2. Член 15, ал. 1 и 3 от ЗНА предвиждат, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Съдът е приел, че е налице уреждане на обществени отношения, които не са уредени от закон. Всъщност обществените отношения, визирани в чл. 35, ал. 1, 2 и 3 от наредбата са уредени са в закона и то по различен начин. С оглед на това основателни са доводите на областния управител, че с приемането на тези текстове общинският съвет е излезнал извън рамките на материалната си компетентност, което дава основание за обявяването им за нищожни. Разпоредбите засягат установения в законодателството административноправен ред, поради което не са породили правни последици, за да бъдат отменени само като незаконосъобразни. Атакуваната разпоредба е от наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасност на движението на територията на Община Хасково, като под "обществен ред" следва да се разбира осигуряване на безопасност на движението на територията на общината. Оспорването на областния управител и искането за прогласяване на нищожност на посочената разпоредба, освен изпълнение на задълженията му по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е с цел защита правата на гражданите, като се имат предвид правните последици от прогласяването на нищожността, не само занапред, но и назад във времето. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение