Решение № 1624 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2010 г.
ВАСIII отделение02.02.2011 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
Оставя в сила решение № 147 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 107/2010 г. от АС - Смолян. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1624 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Хараламбиев Хаджихристев в качеството му на Директор на ОД на МВР-Смолян, срещу решение № 147 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 107/2010 г. от АС - Смолян. В жалбата подробно се мотивират съображения за неправилност на решението по основанията на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Емил Митков Ковачев, не се явява и представлява. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспореното решение АС-Смолян е отменил, като незаконосъобразна, заповед № Я-128/12.02.2010 г., с която на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР на Емил Ковачев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния орган неправилно е приложил материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на страните, с нормите на закона и подзаконовите нормативни актове и въз основа на това е направил изводи, които съответстват напълно на установеното. Касаторът счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е дал неправилно тълкуване на материалния закон, приемайки, че оспорената заповед е издадена в разрез с императива на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР - тъй като не е посочено времето, мястото, обстоятелствата при които е извършено дисциплинарното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е установил нарушенията. Възражението е неоснователно. Анализът на събраните в процеса доказателства, включително и гласните такива - несъмнено обуславят извода на първоинстанционния съд, че не се потвърждават констатациите на наказващия орган за извършено нарушение на служебната дисциплина - "недокладване на по-висшестоящите ръководители за допуснато дисциплинарно нарушение на полицай Лойтов". Законосъобразен е изводът на съда, че вмененото в етичния кодекс задължение на полицая "да следи и взисква спазване на служебната дисциплина"- не може да е основание за търсене на дисциплинарна отговорност от Ковачев- да уведомява по- висшестоящите за "констатирано" нарушение от друг полицейски служител. Извън компетентността на Ковачев е да цени дали полицай Лойтов, в личните си взаимоотношения е извършил нарушение на закона. Ето защо, като е отменил оспорения пред него административен акт, съдът от първата инстанция е постановил правилно решение, което ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,