Решение № 9775 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2019 г.

Решение № 9775 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 152 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3088 по описа на Административен съд – Варна за 2018 г. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на П. Георгиев сумата в размер на 500 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сторени деловодни разноски по производството по обжалване на НП – адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и разноски по производството по ЗОДОВ в размер на 340 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения за липсата на предпоставки за осъждане по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е налице отменено НП, а същото е изменено. Моли се за отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената искова претенция. Алтернативно моли да се обезсили решението, тъй като не е налице отменен административен акт, което е условие за допустимост В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – П. Георгиев собственик и управител на ЕТ "Трафик - П. Георгиев", чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Варна е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ИА "Главна инспекция по труда", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 2275/2018 г. по описа на Районен съд – Варна за изменено на Наказателно постановление (НП) № 03-008171 от 02.08.2017 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" - Варна, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на завеждане на иска - 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 1464 от 05.09.2018 г., постановено по нахд № 2275 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г. е изменено НП № 03-008171 от 02.08.2017 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда " - Варна, с което на ЕТ "Трафик - П. Георгиев е наложена глоба 100 лева. Това решение е влязло в сила. В съдебните производства пред районния съд - Варна, ЕТ "Трафик – П. Георгиев" е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие съответно от 10.07.2018 г. Съгласно уговореното в този договор на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Искът е предявен за 500 лева в какъвто размер е уважен от съда. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от ответника иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовал се на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ИА "Главна инспекция по труда" в спорната хипотеза. Разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски, сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял едноличният търговец по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда по повод оспорване на незаконосъобразния акт. Наред с това, приел, че размерът на заплатените средства е съобразен с размерите по приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на сложност, и характера на делата, поради което не следва да се редуцира. За основателна съдът намерил и претенцията е за лихва, така както са заявени с исковата молба, както и искането за присъждане на деловодните разноски. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от ЕТ "Трафик - П. Георгиев" представляван от П. Георгиев иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с измененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на изменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на претендираната от едноличния търговец сума в размер на 500 лв. на адв. Владов съгласно приложения по цитираното по – горе дело в РС –Варна. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 296 от 10.07.2018 г. платената сума е в размер на 600 лв., но съдът е уважил претенцията направена в исковото производство, която е в размер на 500 лева. Освен това процесуалното представителство е реално осъществено от адв. Владов при подаването на жалбата срещу НП до РС –Варна и в съдебното заседания пред този съд. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и изменението на НП на процесуалния представител на едноличния търговец - адв. Владов, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Варна, правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан до претендирания размер от 500 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Заплатените от едноличния търговец суми за производството пред въззивния съд и пред касационната инстанция се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с измененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Затова за общия размер от 500 лв. искът правилно е преценен като основателен, като не е уважено възражението за редуциране на размера на обезщетението. Ще следва да се присъдят и направените разноски за касационното производство в размер на 400 лева, които се установяват от приложения договор от 28.02.2019 г. Единствения спорен въпрос по делото, който е поддържан от касатора и в хода на първоинстанционното производство е липсата на отменен акт, тъй като в случая НП е изменено и според касатора не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези доводи, не се споделят. Вярно е, че съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай правилно АС Варна е приел, че при изменено наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова и правилно АС -Варна е приел, че исковата претенция е допустима и при изменено наказателно постановление. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 6256/2017 г. по адм. дело № 5312/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Цитираното от касатора решение по адм. д. № 2/2017 г. на ВАС е изолирано и не се споделя по изложените по го-ре съображения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение