Решение № 4288 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 292/2025 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. М., подадена чрез адв. Метанова срещу решение 16237 от 08.09.2024 г. постановено по адм.дело 834 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на каастора срещу ревизионен акт (РА) Р-22221220008294-091-001/17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1766/19.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионния акт е ангажирана отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК на В. Д. М., в качеството й на управител на Виви Фешън 1 ЕООД, за корпоративен данък в размер на 11 604.48 лв. и за ДДС в размер на 63 235 лв., ведно със съответните лихви за забава и в полза на Дирекция ОДОП - гр. София са присъдени разноски в размер на 9 353.13 лв. Според касатора решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и е необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения при преценка и обсъждане на събраните по делото доказателствата. В ревизионното производство е прието, че по отношение на ревизираното лице е осъществен състава на чл.19, ал.1 от ДОПК, като в качеството си на управител е укрило факти и обстоятелства, които е трябвало по закон да обяви пред органа на приходите и това е довело до невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството. В периода от 07.11.2014 г. до 10.12.2016 г. фирмата чрез служителката М. А. С. е получила наложени платежи на стойност 565 471.50 лв. в брой в офисите на Еконт Експрес ООД, които според приетото от проверяващите предавала на управителката В. М., за които тя не издавала фактури. Тези твърдения и изводи на органите по приходите са оспорени от ревизираното лице. Изискана е ревизионната преписка в пълнота, но нито в ревизионната преписката на В. М., нито в преписката срещу дружеството съществува цитираното в ревизионния акт писмо с вх. 53-00-176/24.01.2017г. до НАП от Еконт Експрес ООД, въз основа на което органите по приходите са направили извод за изпращане на стоки на стойност 565 471.50 лв. за периода 07.11.2014г. - 10.12.2016 г. и че същите суми не са били декларирани и осчетоводени от дружеството. На името на В. М. и на името на дружеството Виви Фешън 1 ЕООД не е установено да има оформяни пратки с наложени платежи. Твърди, че дружеството не е разполагало със стока на такава стойност, за да отчита приходи в такива мащаби. Според касатора първоинстанционният съд е обосновал изводите си за укриване на факти и обстоятелства, които подлежат на деклариране само въз основа на свидетелските показания на бивш служител във фирмата, М. С., които са противоречиви и без конкретика. Касаторът твърди, че показанията на М. С., противоречат на показанията на М. Б., която също е бивша служителка на дружеството. В касационната жалба са изложени съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост и съвместно със събраните по делото доказателства приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която съдът е допуснал във връзка с доказателствено искане експертът да проследи дали по личните банкови сметки на В. М. е имало постъпления/преводи от Виви Фешън 1 ЕООД за процесния период 2014 г.- м. май 2017 г., ако е имало на каква стойност са били. Вещото лице е установило, че не е имало преводи от сметката на дружеството Виви Фешън 1 ЕООД в полза на В. М.. Твърди, че първоинстнационният съд е допуснал процесуални нарушения при преценка и обсъждане на доказателствата по делото, като неправилно е приел, че е осъществен състава на чл.19, ал.1 от ДОПК по отношение на В. М.. В случая не са доказани конкретни действия или бездействия, от които може да се направи извода, че лицето е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите и това да е извършено умишлено и да има като последица невъзможност да се съберат публични вземания. Счита, че не е доказана вредоносна дейност от страна на ревизираното лице. Безспорно задълженията на дружеството Виви Фешън 1 ЕООД не са събрани, но единствено презумпцията, че управителят носи отговорност за този резултат не е достатьчно за изясняване на причинно-следствената връзка в конкретния случай. Подаването на СД и ГДД с непълни данни обуславя отговорността на дружеството за данъци, но за прилагането на отговорността по чл.19, ал. 1 от ДОПК по отношение на лицето, законен представител на дружеството е релевантна връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни не е доказана от приходните органи в съдебното производство. Иска решението да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Алтернативно иска решението да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния ревизионен акт. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък насъщите по чл.80 ГПК. (л.25). Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП чрез юрк. Згурева оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Намира постановеното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстнационното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт Р-22221220008294-091-001/17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1766/19.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството й на управител на Виви Фешън 1 ЕООД, за корпоративен данък в размер на 11 604.48 лв. и за ДДС в размер на 63 235 лв., ведно със съответните лихви за забава. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната му само на това основание. АССГ е приел, че са спазени всички законови изисквания, като констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. Според съда правилно от ревизиращия екип е констатирано наличие на обстоятелствата по чл.19, ал.1 от ДОПК. Налице е безспорно първият елемент предвиден в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК лицето е било управител на дружеството от 13.06.2014 г. до 15.05.2017 г. Налице е и изрично заявление от страна на задълженото лице, че е била запозната със съдържанието на данъчните декларации на дружеството и че лично е подписвала съответните ГФО. Налице е и изискуемият от закона елемент на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно несъбираемост на вземането от Виви Фешън 1 ЕООД. Съдът е направил извод, че констатациите на органите по приходите не се опровергават от приетата по делото ССЕ, която е кредитирана като обективна и безпристрастно дадена. От заключението на вещото лице е установено, че по сметките, собственост на ревизираното лице е имало движение, но тези сметки са лични, а не на дружеството. АССГ е приел, че по отношение на ревизираното лице са осъществени и останалите предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. За безспорно е прието, че на лицето М. А. С. е издаден РА Р-22221517002832-091-001/23-11.2017 г. за определяне на задълженията й по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите н физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. С влезлия в сила акт е установено, че това лице в качеството си на продавач-консултант на трудов договор, наето от Виви Фешън 1 ЕООД, е извършвало продажби от свое име (нейното име и телефонен номер са изписани в разписките за получени суми), но изплащаните от куриерската фирма парични средства са отчитани и предавани на управителката на нейния работодател - В. М.. В тази насока съдът е кредитирал и показанията на разпитаната свидетелка С.. Направен е извод, че управителят на дружеството е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и е целял или допускал настъпването на тези последици, което според съда се доказва и от предприетите в последствие действия от М., а именно прехвърлянето на дружеството на трето лице през 2017 г. Направен е извод, че правилно органите по приходите са приели, че са налице и другите кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, а именно: да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, които по закон субектът е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, както и в следствие на това поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между поведението на субекта и невъзможността за събиране на публичните задължения. Решението е неправилно. Спорът между страните е формиран по въпроса за наличието или липсата на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на В. М. по чл.19, ал.1 от ДОПК, за установените с влязъл в сила ревизионен акт задължения на Виви Фешън 1 ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките при наличието на които управителят отговаря за задълженията на дружеството в хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК. В. М. е била управител на дружеството за процесния период от 13.06.2014 г. до 15.05.2017 г. и това е безспорно установено. Обсъдени са и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на лицето по чл.19, ал.1 от ДОПК, но изложените мотиви от решаващият състав не се споделят от настоящата инстанция. По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите които обосновават ангажирането на отговорност следва да са налице кумулативно. Неправилна е преценката на съда, че данъчната администрация се е справила с тази доказателствена тежест, като действията по укриване на приходи от продажби на стоки, изпратени от продавач-консултанта за сметка на управителя на дружеството и доставени от Еконт Експрес ООД са достатъчни, за да обусловят укриване на данни по смисъла на нормата. Неправилно е прието, че укритите продажби сами по себе си установява и пряката причинна връзка с невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани. Обратно на приетото от АССГ, настоящият състав намира, че в ревизионния акт не са изложени конкретни констатации какво е било имущественото състояние на Виви Фешън 1 ЕООД преди и след твърдяното поведение на управителя му. Дори да се приеме, че поведението на управителя на дружеството е довело до формиране на по малки задължения по ЗДДС и по ЗКПО, въз основа на декларирани неверни данни, то приходните органи не са доказали по категоричен начин, че това е причината публичните задължения да не могат да се съберат. Укриването на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. Дори прехвърлянето на дружествените дялове не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, тъй като лицето, което го извършва не е длъжно да обяви този факт пред НАП, като по този начин не може да бъде обоснована отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. Дори хипотетично да се приеме, че прехвърлянето на дружествените дялове е извършено от управителя с цел да се освободи от отговорност, това обстоятелство е индиция за наличие на умисъл, но не и доказателство за причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията на Виви Фешън 1 ЕООД. В хода на ревизията не е изследвано какво е било имущественото състояние на дружеството преди и след твърдените от тях действия по укриване на данни от управителя. В мотивите на ревизионния доклад е посочено единствено, че има образувано изпълнително производство и липсват каквито и да било активи, които могат да удовлетворят вземанията. Това обаче не означава, че когато са възникнали задълженията дружеството не е разполагало с възможност да ги погаси. Отговорността на управителя, според мотивите на ревизионния акт е ангажирана по чл.19, ал.1 ДОПК, а не на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК и е без значение обстоятелството дали по личните банкови сметки на В. М. е имало постъпления /преводи от Виви Фешън 1 ЕООД за процесния период 2014 г. - м. май 2017 г. Ето защо е неотносимо оплакването на касатора, че АССГ не е обсъдил в цялост и съвместно със събраните по делото доказателства приета по делото ССЕ. Изводите на експерта касаят начина на получаване на суми от служителката на фирмата и обстоятелството дали са издавани фактури за тях или не. Те биха имали значение, ако отговорността на управителя беше ангажирана по ал.2 на чл.19 ДОПК. Неотносими към настоящият спор са и останалите оплаквания на касатора, във връзка с механизма на продаваните стоки и получените наложени платежи от куриерското дружество, тъй като ревизионния акт издаден на Виви Фешън 1 ЕООД, въз основа на който са установени задълженията на дружеството не е бил оспорен и е влязъл в сила. Цитираното в ревизионен акт Р- 22221220008294-091-001/17.08.2021 г., писмо с вх. 53-00- 176/24.01.2017 г. от Еконт Експрес ООД, въз основа на което органите по приходите са направили извод за изпращане на стоки на стойност 565 471.50 лв. за периода 07.11.2014 г. - 10.12.2016 г. касае влезлия в сила ревизионен акт. То е било относимо при определяне размерът на задълженията на дружеството, но този въпрос не е предмет на настоящия правен спор. Обстоятелствата дали на името на В. М. и на името на Виви Фешън 1 ЕООД има оформяни пратки с наложени платежи, както и дали дружеството е разполагало със стока на такава стойност, за да отчита приходи в такива мащаби са относими за извършената ревизия на дружеството, която е приключила с влязъл в сила ревизионен акт. Макар да не споделя изцяло аргументите на касатора, във връзка с обжалването на първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира, че нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав и отсъствието на някои от тях изключва приложението на отговорността. В ревизионното производство не са установени укриването на данни, причинната връзка между това укриване и невъзможността за събиране на вземанията, както и финансовото състояние на дружеството и невъзможността събирането на вземанията да бъде извършено от неговото имущество. По тези съображения атакуваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния закон. При този изход на спора в полза на В. Д. М. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4 640.74лв., (10 лв. държавна такса за първа инстанция, 250 лв. депозит за вещо лице, 2 500 лв. адвокатски хонорар за първа инстанция, 930.74 лв. държавна такса за касационна инстанция и 950 лв. адвокатски хонорар за касационна инстанция),съгласно приложен списък както пред АССГ на л. 384 и доказателства за платен адвокатски хонорар, така и пред касационната инстанция за сторените разноските на л. 25 и доказателства за плащането им. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение